Елена Занкина разказва: “От дете имах увереност, че има Бог. Но не смеех да се доближа до Него, за да не увредя бъдещето на децата си. Така проспах много години, докато през 1990 г. Духовното ми невежество едва не ме вкара в гроба.

 Вече зная, че през целия ми живот Бог е бдял над мен и много, много ме е обичал.
   През 1984 год., вследствие на внезапната смърт на сестра ми, изпаднах в стресово състояние и от това получих диабет. Отслабнах с 12 кг. Пазех строга диета, но подобрение нямаше. През юли 1990 год. Реших да се лекувам при екстрасенса Пенка Михайлова. Бях уверена, че това е нов неизвестен научен начин на лечение. Колко много хора като мен, от липса на духовна култура, тръгват по неправилни пътища, за което по-късно скъпо плащат. И аз не знаех, че отивам при противника на Бога. След първите сеанси състоянието ми леко се подобри, но след седмия сеанс рязко се влоши.

Тя ме успокояваше, че не бива да се плаша, защото това е реакция на жизнените сили. Състоянието ми продължаваше да се влошава и на 19 септември същата година постъпих в болница. Бях много зле и един ден изпаднах в клинична смърт. Апаратурата за кръвното налягане и сърдечната дейност показвали нулево деление. За да заработи отново сърцето, лекарите, като последна мярка, ми направили сърдечен масаж и силно ме ударили в сърдечната област. Благодаря на Бога, че ми върна живота.

Дълго време бях зле, на системи, и един ден чух лекарите да си говорят, че не знаят какво по-напред да лекуват – сърцето, диабета, туберкулозата или рака. В това състояние бях повече от пет месеца и имах достатъчно време за размисъл. Разбрах, че съм тръгнала в погрешна посока. Когато излязох от болницата посетих Българска Божия Църква и там научих, че една група християни от различни вероизповедания се събират на молитви за изцеления на болни. Когато посетих събранието и молитвите за изцеления на болни започнаха, брат Петър Велев каза: “Тук има една сестра болна от диабет.

Господ иска да я изцери”. Обърнах се назад, изгледах всички, но никой не се обади. Тогава разбрах, че се отнася за мен. Братята положиха ръце и се молиха всички заедно. Бог ме посети. Покаях се за греховете, които съм вършила в незнание. Отрекох се от всички окултни и смъртни грехове, от екстрасенсите и почувствах как безкрайната Божия любов ме обгръща. Аз мълчаливо хълцах и плачех, но бях радостна и щастлива. Започнах да чета Библията. С Божията помощ, думите и ме чистеха от греховете.

При проверката в болницата се оказа, че няма и следа от диабета. Изчезна и псориазисът и сега се радвам на добро здраве, но най-много се радвам на уверението, че моето име е записано в Книгата на вечния живот. Слава на Бога!”

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here