След потопа Ной започнал да обработва земята и посадил лозе. Един ден, след като пил твърде много, той се оттеглил в шатрата си и в пияно състояние разсъблякъл дрехите си.

Хам, един от синовете му, влязъл в шатрата, където лежал Ной, видял голотата му, излязъл и казал за това на двамата си братя Сим и Яфет. Споделил само със “семейството”. Може да е казал: “Момчета, татко е пиян-залян и е чисто гол.” Или още по-лошо – навярно е поканил своите братя да видят духовния глава гол.

Но когато Сим и Яфет чули за случилото се, взели дреха и я държали над раменете си. докато влизали заднешком в шатрата, като гледали настрани, така покрили бащината си голота. Щом Ной дошъл на себе си, разбрал какво е направил Хам. Чуйте какво прогласи той:“Проклет да е Ханаан; слуга на слуги ще бъде на братята си. Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог;и Ханаан да му бъде слуга. Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; и Ханаан да им бъде слуга“ (Битие 9:25-27).Преди време дискутирахме непокоряването на Божията власт. Тези, които съзнателно се надигат, влизат под проклятие. Хам научил тази истина по трудния начин.

Той опозорил и показал презрение към Божията делегирана власт върху Ной, което донесло проклятие върху Хамовото потомство. Интересното е, че престъплението на Хам му докарало жестоки последици, докато за Ной не е писано да е понесъл някакво наказание защото бил пиян.Моралното падение на Ной станало изпит за тримата му сина, което разкрило сърцата им. Единият беше непокорен и глупав, но другите двама се оказали почтителни и внимателни.

Ной не даде най-добрия пример чрез своето пиянство, но Бог трябваше да търси сметка за поведението му, а не тези под него да му дирят сметка. Двамата сина разбраха това и продължиха да го почитат. Третият взе нещата в свои ръце, за да опозори и засрами баща си и докара върху собствената си глава проклятието, което мислеше, че е определено за баща му.

Сим и Яфет дори не поискали да гледат баща си в това състояние. Покрили го, за да не го видят и другите. Понеже запазиха уважителност към позицията на баща си, те защитиха репутацията му и своите сърца. Хам обаче се присмя и изложи баща си, което е непочтителен опит да се оспори неговата способност да управлява. Така Хам като че ли си осигури извинение за непокорството, което бе проявил към бащината власт. Това важи за всеки, в чието сърце има непокорство. Като не почита властта, човек се чувства свободен да не й се подчинява. В сърцето си отхвърля ограниченията.В “Божията галерия на героите на вярата” от Евреи 11 гл., Бог дава за пример вярата и покорството на Ной, но Хам не е в списъка.

Не беше ли Хам прав?

Не беше ли Ной пиян и разголен?
Да, Хам беше 100 процента прецизен в това, което сподели, но грешеше в принципа, по който го направи.
Човешкият разум би оправдал неговите действия, той предаде само онова, което видя, просто беше “откровен”. Но принципите на покорство и почтителност казват друго. Сим и Яфет почетоха баща си и бяха благословени.Много хора подобно на Хам са прави в това, което казват за своите лидери, но грешат в Божиите очи.

Изложили са някого и са загубили своето благословение. Живеят в глупостта на собственото си разбиране и схващания. Липсва им сърцето на Давид, на Сим и Яфет. Когато Сауловото падение стана пълно, Давид скърбеше и прогласи:
“Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните. Саул и Ионатан, бяха любезнии сговорни в живота си, и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете. Израилеви дъщери, плачете за Саула, който ви обличаше в червено с украшения, който туряше златни украшения по дрехите ви“ (2 Царе 1:20; 23-24).

Давид жестоко пострада от ръцете на този лидер. Естественото разбиране и плътският разум биха го насърчили да се радва и да прогласи победа. Но Давид отново доказа, че живее според принципите на властта и неговият пример бе свидетелство за хората, които му бяха подвластни. В резултат на това той стана велик водач в царството. Онези, които почитат властта, са благословени с голяма власт и са обградени с уважение. Привилегиите са благословение на Бога. Хората, които презират властта или имат лековато отношение към нея, таят неуважение и си навличат осъждение.““Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божиятанаредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си“ (Римляни 13:1-2)


Джон Бивиър

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here