Искам да ви разкажа нещо, което се случи с моята дъщеря Йонита когато беше на 10 години.

То е във връзка с кръщението на човек и влизането му в завет с Бога. Сънувах сън, че Йонита и други деца играят около нас, няколко майки, които си говорим и сме застанали в кръг.

Тогава се появи един светец с ослепително бяла дреха, бяла коса и брада и голям кръст на гърдите. Посочи моето момиченце и каза: “Чие е това дете?” Аз отговорих: “Мое е”. “А кръстено лие?” – попита ме той. Добавих: “Не е, но аз имам още две деца и те не са кръстени.” На сутринта споделих съня с майка си и тя отсече: “ Трябва да кръстим детето.” Но уви, съпругът ми беше на друго мнение. Той каза: “Само да сте посмели с майка си да я кръщавате – гладни ще мрем всички“.

Той беше майор, строителен инженер и член на БКП. Така сънят ми отиде в забрава, докато дойде тежкото и критично състояние на дъщеря ми през 1981 година. Почти 8 месеца не можаха да поставят правилна диагноза във ВМИ -София, за да я лекуват. По това време повторно сънувах същия светец, който вече бях виждала на сън, и това не ми даваше покой. Защото сега той ми рече: “Аз дойдох да я взема. Казах ти да я кръстиш, ти не я кръсти и аз идвам да я взема!” Една сутрин след този сън станах рано, минах през Военна Болница да видя Йонита и отидох в службата по-рано, захлупих се на бюрото и заплаках.


Не след дълго дойде колежката ми Славчето и започна да ме разпитва защо плача, как е Йонита и аз разказах съня си. Бог да я благослови! Тя ми каза: “Не се безпокой, ние сме православни християни с Данчо и ще направим това кръщене – ще станем кръстници на детето.”


Това беше през масец юли 1981 година. Йонита беше все още в болница. Не я изсписваха, защото една от диагнозите беше цироза на черния дроб и левкемия и можела да получи невъзвратим кръвоизлив. Мого лоши бяха резултатите от изследванията на кръвта.. Но аз реших да я кръстим със Славчето и Данчо.

Съпругът ми отиде на село да види синовете. Аз приготвих дрехи и през оградата на болницата, та право в църквата “Света Петка”, където Славчето беше уредила кръщението. Само след една седмица нещата при Йонита се промениха, тръгнаха в друга посока. Аз набрах кураж , изписахме я от Военната болница на 14 август 1981 година. Направихме консултация в ИСУЛ с гастроентеролог доц. Радьовенска, която беше категорична за заболяването – Уилсън – Коновалов – нарушение на ензим ”цереоплазмин “ в черния дроб. Успокои ни, че тази цироза е лечима – “ще я включим на лекарството “Купринил” и медта от черния дроб постепенно ще се изчисти.

Съветите на професорите и доцентите от ВМИ – София , по 5,6 човека останаха в забрава. Те все едно и също си повтаряха: “Бъдете готови за всичко, т.е. за края на Йонита. Но това, което за човеците е невъзможно, за Бога е възможно. Когато чуеш Неговия глас, трябва да тичаш и изпълниш това, което ти казва по някакъв начин. А не като мен, когато нещата при дъщеря ми се усложниха. Сега Йонита е жива и здрава.

Слава на нашия милостив, дълготърпелив, верен Бог!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here