През 1986 година се разболях от злокачествен тумор /лимфон/ на лимфните възли.

Бях повярвала в Бога от около три години и се обърнах към него с молитва за изцеление. Където и да отворех библията, винаги попадах на насърчителни думи: “Не бой се!” Аз съм с теб” “Само вярвай!” И аз наистина вярвах, че Господ Исус Христос ще ме изцери.

Бях добре до месец юли 1994 година. Тогава изведнъж получих силно влошаване – левхемизация на лимфона. Приеха ме по спешност в Хематологията.

Тъй като посещавах молитвените събрания за изцерения на болни при брат П. Велев, обадих се на сестрите да се молят за мен и Бог да ни открие причината за рязкото влошаване на здравословното ми състояние, за да мога да се изповядам и покая за всеки грях.

За мен се молеха много братя и сестри. Някои от тях постеха и ме посетиха в болницата. Посети ме и брат Велев, пред когото искрено се изповядах и му казах, че искам да си отида от този свят очистена от греховете, опростена и спасена. Като четях “Мирния договор на грешника с небесното царство”, книгата “Изцерение чрез вяра в Бога” от П. Велев и книгата “Изцерение чрез вяра “ от Осборн, направих си равносметка на живота, който съм водила в последните години.

Изповядах се по “Мирния договор” и се отрекох от смъртните и окултните грехове. Отрекох се от наследствените грехове, неправдите, беззаконията и пороците на родителите ми и техните родители до четвърто поколение. Отрекох се от греховете на мъжа ми и на родителите и прародителите му до четвърто поколение. Обещах на моя Спасител, че ще Му служа и ще Го следвам, колкото и да ми е трудно.

Благодаря на Бога и на всички братя и сестри, които постиха и се молиха за мен, защото Господ чу молитвите ни.


Още в началото на заболяването, видях светъл облак над леглото ми в болницата, който се издигаше към тавана. Усетих че ме, завладява Божият мир, спокойствие и сигурност. Започнах бързо да се възстановявам. На 24- тия ден бях изписана от болницата и макар да бях доста слаба, с напълно окапала коса, продължих да посещавам молитвените събрания за изцеления на болни и не пропуснах да прославям Бога и да заявявам, че Господ Исус Христос е моят Изцерител и в Неговите рани аз съм изцерена. Продължавах да се боря и с Божията помощ да отстранявам някои грешки в живота ми и да се поправям, за да бъда напълно очистена от греховете.

И ето че през месец май 1995 година стана чудото. Доцент Л. П. Ми каза, че имам пълна промяна в кръвната картина. Направиха ми пункция и едно друго важно изследване, от които се установи, че болестта ми е преминала от злокачествена в хронична – съвсем различна от първото смъртоносно заболяване.

Спряха ми всички лекарства и хемиотерапията. Показах изследванията на други двама лекуващи лекари и те, като видяха резултатите, вдигаха рамене и се чудеха какво да кажат. Доктор Е. Н. Каза: “ Необяснимо! Необичайно!” Обясниха ми, че никога не съм била по-добре от сега. Попитах доцент Л.П. Имала ли е такъв случай в своята практика и тя ми отговори, че не е имала. С радост им казах, че вярвам в изцерителната сила на Господ Исус Христос.

На 27 октомври 1995 година, когато доцентката гледаше под микроскоп моите резултати, на въпроса ми, как според нея, е станало това чудо на изцеление, тя отговори само с две думи: “Бог! Бог!” Това беше достатъчно потвърждение, за резултата от вярата ни в Господа Исуса Христа, Който ни показа, че това което е невъзможно за човеци е възможно за него, защото за Него всичко е възможно и няма нищо невъзможно.

Нека бъде слава на името Му отсега и во веки веков! Амин!

СПОДЕЛЕТЕ ТОВА СВИДЕТЕЛСТВО И НАСЪРЧЕТЕ НЯКОГО!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here