1. “Перде” на окото. Съвременната медицина го премахва само чрез оперативна намеса.


     През 1988 година, по време на работа вкъщи, усетих, че се появи тъмно петно в дясното ми око. Можеше да се оприличи на сгъстен черен дим, който се движи и силно затъмни зрението ми. След няколко часа петното поизбледня, но се появиха пречупени светкавици, които засилиха тревогата ми. Отидох на лекар и след прегледа диагнозата беше – начало на “перде”. Не ми се искаше да приема тази констатация, затова представих оплакванията си и на лекаря от следобедната смяна. След прегледа чух пак същата диагноза. Тревогата си споделих с лекарка, близка на семейството ни, и тя предложи да ме прегледа нейната колежка – доцент, на която имала голямо доверие. В болницата ми направиха много щателен преглед, но накрая лекарката със съчувствен тон ми каза, че, за съжаление, потвърждава диагнозата на колегите си. Започнах лечението, което забавяло развитието на процеса до времето за операция. Неприятно беше да гледам с това затъмнено око, но все пак не се чувствах много уплашена. Дълбоко в подсъзнанието си вярвах, че Бог ще промисли за моето ново заболяване – нали толкова пъти ми беше засвидетелствал по чуден начин Своята обич и милост! Наскоро след това в България пристигна Джони Ноиер, който идваше от остров Патмос и по Божи план посещаваше различни страни да благовества Христовото Евангелие. Не беше решено дали ще дойде в София, затова се озовахме с няколко сестри в Господа в Меричлери. Преживяхме два незабравими дни! Св. Божи Дух изливаше изобилно благодатта Си върху присъстващите. Господ Иисус Христос беше благословил ръцете на този Свой служител, чрез когото вършеше чудотворните си изцеления. Всички славехме Господа, пеехме и благодаряхме за тази чудна благодат. Много братя и сестри ставаха и свидетелстваха за мигновени изцеления.


      За слава Божия, и аз бях удостоена да изживея радостта от изцелението на болното си око. Не мога да изкажа колко благодарна и щастлива бях. Минаха няколко месеца, през които нямах никакви проблеми с окото си. Но след известно време усетих признаци на заболяването. Мислех си, че съм допуснала грях. Молех се за прошка и повторно изцеление и чудото наистина стана. Капките, които отново бях започнала да слагам, силно дразнеха окото ми. Отидох при лекаря да провери дали нещо не бъркам при лечението. След прегледа той учудено възкликна: “Но вие нямате никакво перде”! Веднага разбрах, че Господ Иисус Христос беше възстановил отново окото ми, но ми даде полезен урок, който трябва винаги да помня.
      Капките повече не ми бяха нужни. И ето, вече около пет години оттогава, нямам никакви проблеми с окото си.
      Слава на Господа Иисуса Христа за Неговата велика милост! Амин!

2. Изцеление от диабет.
     След чудотворното изцеление на “пердето”, имаше един период в живота ми, през който преживях много тревоги и грижи, свързани със сериозни заболявания на най-близки хора от семейството ми. Това даде отражение върху здравето ми и започнах да се опасявам, че съм болна от диабет. Направените изследвания потвърдиха заболяването. Приех констатацията с голяма тревога. Строгата диета беше свързана с много по-големи разходи, отколкото моите възможности ми позволяваха, а и още един мой личен проблем се питах как да реша – въпроса с поста. Всеки християнин си го налага през определено време и при определени случаи, защото от опит знаем колко много помага на молитвите ни.
      Изцяло оставих въпроса в ръцете на Господа и постоянно се молех Той да го реши по Своята воля… Слава на името Му. За пореден път ме изцери от болест, която медицината все още не може да лекува. Когато отидох на контролен преглед за захарта, оказа се, че Бог я беше направил нормална, за най-голямо учудване на лекарката. Резултатът според нея беше сгрешен, затова предложи да се направи ново изследване след една седмица. И този път той беше същият. “Все пак, идвайте на контролни прегледи”, каза при излизането ми от кабинета. Аз сияех! “Слава на Господа”, си повтарях по пътя и благодарях от сърце. И това правя всеки път, когато трябва да разкажа на някого за чудното си поредно Божие изцеление от тази нелечима болест!
3. Изцеление от двойна бронхопневмония.
      В края на 1991 година Господ извърши с мене едно чудно изцеление, като ме върна от смърт към живот, което аз и много вярващи в Неговата любов, сила и милост могат да потвърдят.
      Разболях се от двойна бронхопневмония, която по своята тежка форма беше рядък случай и за лекарите с дълга практика. Някои рентгенолози след прегледа на снимките са дали заключение, че става дума за рак на белите дробове. Действително бях много зле, но през цялото време на боледуването ми вярата в любовта и милостта на Господа ми е давала надежда и увереност, че Бог ще ми помогне отново. Когато идваха минути на утихване на кашлицата и дишането се успокояваше, добивах реална представа за тежестта на състоянието си и все си повтарях: “Господи Иисусе Христе, Ти не искаш смъртта на грешника, но да се обърне от пътя си и да бъде жив”. Голямо упование възлагах и на моите сестри и братя в Господа, които постеха верижно и принасяха усърдни молитви за мене и за други болни. Бог да ги благослови преизобилно за всичко, което направиха, и аз вярвам, че наградите им са на небесата. Зная от опит, че Господ Иисус Христос винаги чува молитвите ни, когато идват от сърцето и се принасят с вяра, затова не се отчайвах, макар да бях толкова слаба, че нямах сили да говоря, а само шепнех. В същото време сатана искаше да ме унищожи. Това разбирах от факта, че всеки път, когато поисквах да си кажа чудодейните думи “кръвта на Господа Иисуса Христа ме очиства от всеки грях и в Неговите рани аз съм изцерена”, страшна кашлица избухваше в гърдите ми и буквално ме задушаваше, а след като си поемех дъх, се чувствах смазана до смърт, без капчица сила.
         Милостивият Гог стопляше сърцето ми с посещението на братя и сестри в Господа и близки приятели. Не знам как успяваха да влязат, защото в интензивното отделение бяха забранени всякакви посещения. И все пак, всеки ден те ми засвидетелстваха вниманието си и ми носеха храна. От лекуващата лекарка получавали сведения за състоянието ми, докато един ден тя заявила, че няма никаква надежда да оздравея. Тогава братята и сестрите решили да застанат във верижен пост и молитва за изцеление. Посетиха ме братята Петър Велев, Христо Петров и сестра Ани Златанова. Сестра Ани попитала лекуващата лекарка дали да ми донесе чехли, а тя и отговорила, че никога повече няма да мога да ходя, тъй като изцелението ми е невъзможно. Тъй като не можех да говоря, брат Петър седна близко до главата ми за да може да чува шепотната ми реч. След като поседяха при мен и се помолиха, почувствах прилив на сили и като се опитах да говоря от устатта ми се чуха звучни думи, което много ме зарадва и аз казах:”Не, няма да умра, силите ми се възвръщат, Господ ще ме изцели”.
      В болницата моят Господ подреждаше всичко по Своя могъщ и съвършен план. Пак по Негова милост бях преместена в друга болница при чудесен екип от лекари и сестри. Там получих белодробна емболия и тогава усетих с пълна сила, какво става когато Бог вземе контрол над нещата. Неизмеримата Му любов и закрила отблъскват злото, когато оставим всичко в Неговите ръце.
       Но това, което винаги ще помня е, че в един от най-тежките ми и критични дни, професорът, който завеждаше отделението, по време на визитация каза пред десетина души лекари и сестри: “Ние правим каквото можем, но и вие се молете на Господа да оздравеете “. Благодарих на Иисуса за думите, които чух от устата на този човек, за когото не знаех дали вярва в Него, но изтъкването му беше впечатляващо. Той беше с подчертано лекарско призвание и не може да не е достигнал до голямата истина, че с някои от болните стават чудеса не по човешки, а по Божий път. Бог да благослови този колектив, който всеотдайно се бореше за връщане на човешкия живот.
       След 50-дневен престой в реанимацията ме изписаха точно срещу Бъдни вечер съвсем немощна, но по Божия воля – жива и здрава за прослава на Светата Троица и за радост на всички, които се молеха за мене, а също и за свидетелство на тези, които, за беда, все още не са разбрали и повярвали, че чудото извърши Всемогъщият Бог, Който винаги е готов да ни подаде прободената Си ръка, стига да Го потърсим с вяра и покаяние. Той затова претърпя кръстна смърт, за да ни подари вечен живот. Амин! Тежкото ми боледуване имаше една единствена положителна страна. През цялото време, докато бях по болниците, бях оградена с много обич, внимание и всеотдайност от страна на съпруг, деца и приятели. Никога няма да забравя тези грижи и обич, които топлеха душата ми през онези тежки дни и нощи. Моите синове идваха и чакаха понякога с часове пред кабинета на дежурния лекар, за да получат нова информация за състоянието ми. Аз го разбирах от предадените поздрави на някой от медицинския персонал, от постоянното внимание да ми изпращат по тях нещо,от окуражителните бодри думи, които ми казваха, ако ги пуснеха за минутка – две при мен. Един ден професорът ми каза: “Имате чудесни момчета”. Нищо повече не е нужно за една майка, освен да чуе добра дума за децата си. Господи, благодаря ти! Ти знаеш молитвите ми за тях.
       Моето изцеление беше за прослава на Светата Троица и за радост на всички, които се молеха и се бореха за живота ми. Ново чудо беше приготвил Господ за окончателното ми изцеление. Божиите милости вървеха пред мене. Когато ме изписаха от болницата, заедно с указанията за режима ми на живот в бъдеще, ми казаха, че поради големите сраствания след тежката пневмония, дишането ми ще си остане забързано и повърхностно до края на живота ми. Това беше необратима последица, с която трябваше да се примиря. Приех я, нали в крайна сметка останах жива. Тогава не се сетих да се обърна с молитва към Господа Иисуса Христа да нормализира дишането ми. Аз Му бях много благодарна за всичко! Но Божието благоволение отново ми беше засвидетелствано. В един съботен ден, по време на молитвеното събрание, аз почувствах нежно докосване на длан върху гърба ми. То беше толкова реално, че аз неволно се обърнах назад, за да видя кой е зад мене и въпросително се огледах. Никой не реагира. В същия момент почувствах, че гръдният ми кош се разтвори, обрачът който ме стягаше, изчезна и нормалното ми дишане бе възстановено. Може някои от присъстващите тогава да помнят радостното ми свидетелство, с което прославих Господа, като разказах за прогнозата на лекарите и за новото чудно Божие изцеление, с което Господ напълно възстанови здравето ми.
      Отново и отново Те прославям, Господи, и отново благодаря за великата Ти милост, че ми върна живота и ме изцели напълно! Да бъде благословено името Ти во веки! В същата 1991 година, през месец септември, имах едно необикновено и много вълнуващо преживяване. Една късна вечер си лежах и спокойно очаквах да заспя, когато изведнъж в тишината прозвуча мощен, властен, гръмотевичен глас, който идваше от много далеч, но беше напълно реален. Такъв глас не може да прозвучи от никое човешко създание. Той призова: “ И ВИКАЙТЕ – ГОСПОДИ, помилуй нас!” Изтръпнах от вълнение и цялата станах “слух” – да не изпусна да чуя и сричка, ако този глас отново долети, но това беше всичко. Дълго се напрягах и слушах, но повече нищо не чух.
Тази свята поръчка аз причислявам към най-вълнуващите и скъпоценни мои преживявания.
        През 1993 година се разболях от грип. Най-много ме мъчеше хремата, която беше в много тежка форма. Очите ми бяха възпалени и зачервени, а кашлицата ставаше все по-остра и дълбока. Изнервена до край от това досадно състояние, една нощ, след като не бях спала няколко вечери, скочих от леглото и се провикнах с глас: “ Господи, помогни ми, не мога да дишам, не мога да спя, не мога да се моля, изцели ме Господи!” Едва бях изрекла молбата си и хремата ми секна, отпуши се носът ми, кашлицата спря, главата ми се разведри и в един момент усетих, че няма помен от болестта, която до преди минута ме мъчеше. Благодарих на Господа и напълно успокоена към заспала. На сутринта разказах на мъжа си, как Бог ме изцери за секунди през нощта. А той призна и се съгласи с Божието чудо, като каза: “Аз усетих, че стана промяна с тебе. Преди това все кашляше и стенеше и изведнъж се успокои.” Много се зарадвах, че той е усетил изцерението ми.
Господи, колко е скъпоценно Твоето милосърдие!

* * *
     Преди повече от десет години, една много тежка и продължителна умора, без почивка през неделните дни, с голямо физическо и психическо претоварване беше пресушила всичките ми сили. Нервното напрежение вземаше опасни размери и бях станала напълно неработоспособна. Сълзите ми се стичаха, без да мога да се овладея. Плачех по улиците, в трамвая, навсякъде. Имах нужда да бъда сама, да си почивам и никой да не изисква нищо от мене. Лекарят ми даваше отпуск, но аз не знаех къде да отида. Вкъщи това, от което имах нужда, не можеше да ми се осигури; в почивна станция ме плашеше съжителството с непознати хора и цялата шумотевица там. Болничната обстановка ми се виждаше като оазис – да спя, да мълча и никой да не иска нищо от мен. Съзнавах, че е смешно и глупаво да кажа на лекаря: “Изпратете ме в болница, за да си почина”. Там пращат само хора с конкретно страдание. Помолих се на Господа да се погрижи за мен и казах: “Господи, помогни ми, няма да издържа, ще се сгромолясам”. И Бог ме чу. Отидох на лекар заради стомашно оплакване, но когато ми направиха изследване и се оказа, че кръвната ми картина е много лоша, че имам много ускорена утайка и високо кръвно налягане в долната граница, предложиха ми да ме вземат на обстойно изследване и лечение в диспансера към предприятието ми. Постъпих веднага и вместо десет дни, както първоначално смяташе лекарят, престоях един месец – време достатъчно да се съвзема. Стана точно така, както бях помолила Господа, моя Бог, защото в евангелието от Матея четем: “Дойдете при мене всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя”. Когато се молим с вяра и съкрушено сърце, Господ бързо откликва на молбите ни.
     Благодаря Ти, Господи, и за отколешната Ти милост към мене! Братя и сестри в Господа, нека оставим всичките си проблеми на Божията свята воля с непоколебима вяра и упование и Той ще ги реши по най-чудесен начин.
      Низ от чудни изцеления и милости свидетелстват за Божието могъщо присъствие при критични моменти в живота ми и са неопровержимо доказателство за неизмеримата му любов към нас. Той може и желае да помогне на всеки един от нас, ако Го призове със силна вяра в дни на изпитание. А колко често ни помага, без дори да сме си помислили за Него, без да сме произнесли името Му! Не доказва ли това, че Господ е непресъхващ извор на любов, с която щедро ни дарява! Още от първите години в моя живот Той е показвал милост към мене. От разказ на майка ми съм запомнила, че ме е грозяла смъртна опасност от преплитане на червата преди да навърша две години, но Господ Иисус Христос ми е подарил живота и всичко е минало без последици.
      Две години по-късно щях да се удавя в един шадраван, но пак Божията милостива ръка ме спаси. За тази случка съм запазила неприятен детски спомен и не знам дали от уплаха, но оттогава и до ден днешен не понасям къпане в река и море.
      Благодаря Ти, Господи, за Твоите милости през тези далечни за мен години! Бях ученичка в първи клас, когато по Божието благоволение имах първото видение.
      Една вечер, след като си легнах, преди да заспя, внезапно срещу мен застана Господ Иисус Христос. Виждах Го съвсем ясно, облечен в бяла дреха, а около кръста Му и едното рамо минаваше златен блестящ пояс. Долната част на дрехата не виждах, защото беше застанал зад таблата на детския ми креват. Около главата Му имаше силно светещ ореол и беше много красив. Проговори ми и каза: “Ако си послушно дете, ще те взема при Мене” – и изчезна така неочаквано, както се появи.
Не мога да кажа колко време след видението си припомнях красивия му образ и думите, но последваха години и то не малко, през които чудното видение беше заличено от съзнанието ми. Вече си давам сметка за причините – натрупаните грехове и загубването на детския ми навик да се моля – са Го изтрили от паметта ми. Но сега мога да потвърдя, че това е едно от трите най-силни и значителни преживявания в моя живот.

* * *
       Вече омъжена и майка на две деца, преживях голямо премеждие, при което, без Божията милост към мен и семейството ми, можеше да бъда осакатена или да си замина от този свят по съвсем нелеп начин.
       Една сутрин през есента на 1962 година, след продължително чакане на спирката, за да не закъснея за работа, се качих в препълнен автобус. Този ден трябваше да отнеса голяма сума служебни пари на човек от друго предприятие, за което беше уговорена среща при него. Това ме подтикна да се кача на всяка цена. Застанах последна на стъпалото, прикрепена към “грозда” от хора и хваната само с една ръка. Усещах, че ръката ми изтръпва и, че не можех да издържа на натиска. И така, в един момент съм изхвръкнала от автобуса. Паднала съм на паважа и по едно чудо мотоциклетистът, който се е движел успоредно с автобуса, не ме е прегазил.Дойдох в съзнание, когато ме вкараха в колата на “Бърза помощ” и тогава чух лекарят да казва: “С малко се е отървала”.
       Действително, бях ударила само главата си и имах леко сътресение на мозъка. Нямах никакво счупване, нито дори драскотина по тялото.       Две седмици по-късно ме изписаха от “Пирогов” в добро състояние.
       Благодаря ти Господи Исусе Христе, че ме върна на семейството ми!

* * *
     Две години по-късно преживях катастрофа в Югославия, където бях на екскурзия с колеги. На връщане, близо до Ниш, се скъса карданът на автомобила. Колата заподскача, започна да се тресе и да увеличава скоростта си, защото вървеше по нанадолнище. Шофьорът изгуби контрол над нея и тя започна да прави зиг-заци. Всички изпаднахме в паника, очаквайки най-лошото. Точно тогава колата спря и когато слязохме, видяхме, че колелата на автобуса бяха на половин метър от един скат, достатъчно дълбок и стръмен, за да не се върнем по домовете си. Спомням си, че тогава си помислих: “Навярно Господ ни е спасил, поради някой от нас, който Му е много мил”. Тогава не знаех, че Той ни обича и е умрял на кръста за всеки един от нас.

* * *
       През пролетта на 1979 година паднах вкъщи. Внезапно се счупи столът, върху който се бях качила, за да взема нещо от висок шкаф. Политнах назад и се ударих много лошо в ръба на умивалния шкаф. Оказа се, че си бях счупила четири ребра, които се бяха отсекли от гръбначния ми стълб. Това разбрах по-късно, след като беше възможно да ми направят рентгенова снимка. Беше ранен следобед и бях сама вкъщи, така че не можех да получа помощ и чрез телефонно обаждане. Болките бяха ужасни, особено при опит за вдишване. Лежах на пода и се опитвах да се придвижа но все не успявах. Не знам колко време съм останала така. След това с неимоверни усилия, пълзешком достигнах до леглото и успях да легна. Молех се някой от семейството ми да се върне, за да извика лекар. Позвъни се няколко пъти, настойчиво и продължително. Помислих, че някой си е забравил или загубил ключа. Отново пълзешком отидох да отворя. Оказа се, че е инкасаторката. С две думи и обясних какво ми се беше случило. Помогна ми да се върна на леглото и се обади в “Бърза помощ”. Много бързо дойде лекар от “Пирогов”, но не ме взе в болницата, защото състоянието ми изисквало пълно обездвижаване. Даде ми указания как да лежа, защото мястото не позволяваше поставяне на гипс. Господ беше изпратил тази жена, за да ми помогне и да получа компетентна лекарска помощ, както Му се молех. Той е знаел, че моите хора ще се приберат късно този ден.
       Господи Иисусе Христе, благодаря Ти! Ти бързо се отзоваваш на всеки повик, когато някой от нас е в беда.

* * *

      През 1981 година паднах вкъщи и счупих китката на лявата си ръка. Лекарят каза, че костите на китката са буквално раздробени. Помолих се Господ да ми изпрати лекар, който да бъде благословен от него, за да подреди правилно костичките на ръката ми. И Той ми изпрати точно такъв лекар. При контролната снимка рентгенологът възкликна: “Това е цяло чудо, ако не беше гипсът, не бих могъл да кажа коя от двете Ви ръце е пострадала. Всичко е направено съвършено”. Сърцето ми преливаше от радост и благодарност при тази констатация. Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе! Искам да разкажа и за най-силното и вълнуващо преживяване от духовен характер в живота ми.
     Това се случи на 9 април 1991 година, на третия ден на Великден. Отидох на богослужението в НДК. Изпълваше ме необикновено вълнение, което си обяснявах с най-хубавия християнски празник. Имаше гости от Америка. След чудесната проповед на брат Павел Игнатов и приветствията на няколко гости от Америка, беше отправен призив да излязат пред амвона всички, които искат да приемат Господ Иисус Христос за свой личен спасител. Въпреки че не бях от новоповярвалите, необяснима вътрешна сила ме приканваше да изляза. Неудържимо желание напираше в душата ми тези Божии служители да се помолят за мен. Исках да бъда освободена от греха, който натрупвам всеки ден. Плачех с най-искрено и горещо покаяние и се молех с цялото си сърце Бог да ми прости и да ме очисти.
      До мен си приближи пастор Флойд Лахан. Вдигна Библията и я постави между неговото и моето лице, а аз си помислих с голяма болка: “Толкова съм грешна, че този човек иска Светата книга да го предпази от мен. Той се молеше, но аз нищо не разбрах и в един момент паднах на земята, но така, като че ли нечии ръце ме поставиха нежно долу. В същото време състоянието ми рязко се промени. Изправих се и предишната ми мъка беше заменена с неземна радост, непозната за мен досега. Пак плачех, но сега от възторг. Земята под краката ми се потресе и усетих вибрации в краката си до коленете. Започнах да хваля и славя Господа и запях: “Пей алилуя на Христа”. Изпълнена с преголяма радост и възторг се прибрах вкъщи, тананикайки си през целия път същата песен.

Благодаря Ти, Святи душе, за този незабравим Великден, за най-вълнуващия ден в живота ми!   

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here