Свидетелството на Тоби

Точно така  живеех и аз … до преди 8 години, когато чух за Бога …

Израснах в малък провинциален град. Единият от родителите ми винаги ходеше на църква, затова и аз ходех на църква. Имах няколко книжки на Библейска тематика, които четях и които моите родители ми четяха. Но никога не се приближих към Бога с искрено сърце. Винаги следвах собственият си интерес.

Като дете, постоянно се забърквах в една или друга неприятност, докато най-сетне, на 11-годишна възраст, привлякох вниманието на полицията върху себе си. Бях с наднормено тегло и някак си не вписвах сред другите деца. Винаги правех бели и пакости, и всяко лошо нещо, което човек може да си представи, само и само, за да бъда забелязан. Когато бях на църква, аз проявявах много малко интерес към това, което се проповядваше и нямах търпение службата да свърши. На 15, изобщо престанах да ходя на църква.

Всичко каквото вършех причиняваше болка и мъка на другите, но пък аз бях щастлив, защото получавах това, което исках. На 21-годишна възраст се превърнах в истинско чудовище. Бях шофьор на товарен камион и кръстосвах пътищата из цялата страна. Вършех всяко отвратително и презряно от хората зло, мислейки си, че на Бог не му пука. Смъкнах доста килограми понеже бях пристрастен към наркотиците и алкохола. Опитах се да имам нормални взаимоотношения с хората, но всичките ми опити се провалиха. Стигнах до заключението, че щом човешката раса не я беше грижа за мене, то тогава на Бог му пукаше още по-малко за мен.

Отнеха шофьорската ми книжка, понеже ме спипаха два пъти да карам под въздействието на алкохол. Така изгубих и работата си. Изгубих всичко, което имах, прецаках кредита си в банката и пропилях всичките си пари за дрога и пиеене, за да заглуша болката. Чувствах се така, сякаш единственото време, което исках да прекарвам сред хората, беше когато съм напушен или пиян. Намерих си работа в един бар и никога не се бях замислял да поканя Бог в живота си.

Два пъти се напивах до смърт и се предозирах с uppers (бел.пр. – наркотици, които предизвикват еуфория) повече от веднъж. Но поради Своята милост и благодат, Бог ме е упазил, чакайки ме да се върна при Него. Но аз никога не Го послушах. Продължавах да живея така, на пълни обороти, сякаш това беше последният ден от живота ми …

Опитах се да намеря щастието в бутилката, но никога не можах да запълня празнината в мен. Отблъсквах всички, дори и собственото си семейство. Един ден се бях напил така зверски, че подпалих бизнеса на един човек. Сега бях търсен от полицията за умишлен палеж. Арестуваха ме, но все още се противях на Божието предложение за помощ. Освободиха ме под гаранция и аз веднага отидох и … се напих.

През 1998 г. аз убих невинен човек, който беше мой приятел. Дадоха ми между 15 и 30 години затвор. Бог продължаваше да ме търси, но на мен не ми пукаше.

Влязох в затвора, надувайки се, че съм убиец и опасен човек. Отне ми време и няколко боя, за да осъзная, че затвора беше пълен с убийци и че отнемането на човешки живот не е нещо, за което трябваше да бия в гърдите.

Докато бях в затвора започнах да посещавам учебни занятия. Вече съм сигурен, че това е било част от Божият план. След около 3 години, аз започнах да обучавам другите. Бях започнал да се променям бавно и Бог използваше тази промяна, за да изпълня Неговата воля.

Един ден намерих малка Библия на издателство Гидеон, която някой беше захвърлил. Взех я в килията си и бавно започнах да разлиствам страниците ѝ, четейки Божието Слово, което описваше всичко, което аз не бях.

Скоро получих писмо, в което ми предлагаха изучаване на Библията, по програма наречена „Кръстопътища“. Помислих си: „Защо пък не?“ и се записах а тези курсове. С тях обаче, в мен се появи глад за още повече.

Все още се страхувах, че ако се обърнех към Бога, щях да изглеждам слаб и мекушав човек, но глада ми по Неговото Слово растеше.

Всичко това се случи преди много години, с цената на много пролята кръв и сълзи, изплакани напразно по зли мисли и дела против хора, които аз дори не съм и мразел или на които никога не съм бил ядосан.

Пораснах доста в Божието Слово и завърших доста курсове. Предадох живота си на Бога. Помолих Го да стане мой Господ и Спасител, и да ме очисти от греховете ми.

Станах проповедник, като получих и докторска степен по религия, изучавайки Божието Слово. Днес съм човека, който не се притеснява какво може да вземе или да получи от света, но какво може да направи за този свят. Бих желал да посветя живота, който Бог ми е дал, в помощ на други, за да не попадат в затвора.

Едно нещо, което затвора предлага на всеки е – време за размисъл. Човек или мисли за омраза и ненавист, или за промяна. Преди 20 години аз бях шофьор на товарен камион и един ден разговарях с друг шофьор за живота си. Той ми отвърна, че ако нещата не вървят както трябва без Бога, то май е време да поема по друг път. Отрязах го, казвайки: „На Бог не Му пука. Той си има достатъчно проблеми.“ Все още пред очите ми е този светещ, оранжев кръст, който моят колега беше окачил отпред, на предпазната решетка на камиона си. Светещият кръст беше моят маяк през изминалите няколко години. Ситуацията, в която се намирам все още е лоша, но аз знам, че Бог е с мен. Той предлага надежда и любов. Веднъж прочетох следното: „Пътят към спасението е послан със страдания.“ Страданията са част от живота ни, но днес съм уверен, че Бог е с мен и държи ръката ми. Той е моят най-добър приятел.

Тоби

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here