Отговор: Татуировките са по-популярни от всякога в много части на света. Броят на хората с татуировки се е увеличил драстично през последните години. Татуировките вече не са само белег, характерен за престъпници или бунтовници. Рязкостта на бунта, исторически свързана с татуировките, започва да изчезва.

Новият завет не казва нищо за това дали вярващ в Исус Христос трябва да има татуировка. Следователно не можем да кажем, че правенето на татуировка е грях. Поради мълчанието на Писанието, рисуването с мастило попада в категорията на „сивата зона“, а вярващите трябва да следват своите убеждения по въпроса, зачитайки тези, които могат да имат различни убеждения.

Ето някои общи библейски принципи, които могат да се прилагат за получаване на татуировка:

◦ Децата трябва да почитат и да се подчиняват на родителите си ( Ефесяни 6: 1–2 ). За непълнолетен да получи татуировка в нарушение на желанията на родителите си е библейски неподходящо. Татуировките, родени от бунт, са грешни.

◦ „Външното украшение“ не е толкова важно, колкото развитието на „вътрешното Аз“ и не трябва да бъде в центъра на вниманието на християнина ( 1 Петрово 3: 3–4 ). Човек, който желае татуировка, за да привлече вниманието или да привлече възхищение, има суетна, греховна насоченост към себе си.

Бог вижда сърцето и нашата мотивация за всичко, което правим, за това трябва да бъдем за прослава на Бога ( 1 Коринтяни 10:31 ). Мотивациите за правене на татуировка, като например „да се отличим“, „да се изтъкнем“ и т.н., не достигат славата на Бог. Самата татуировка може да не е грях, но мотивацията за получаването му може да бъде.

Телата ни, както и душите ни, са изкупени и принадлежат на Бога. Тялото на вярващия е храмът на Светия Дух1 Коринтяни 6: 19-20)). Дали модификацията на този храм е подходяща и угодна на Бога? Има линия, която не трябва да се пресича? Има момент, в който рисуването на татуировки върху едно тяло престава да бъде изкуство и започва да става греховно осакатяване? Това трябва да бъде въпрос на индивидуално размишление и откровена молитва.

◦ Ние сме Христови посланици, предавайки Божието послание на света ( 2 Коринтяни 5:20 ). Какво послание изпраща татуировката и ще помогне ли или ще навреди на представянето на Христос и споделянето на Евангелието?

Всичко, което не идва от вярата, е гряхРимляни 14:23 ), така че човекът, който ще носи татуировката, трябва да бъде напълно убеден, че това е Божията воля за него или нея.

Не можем да оставим дискусията за татуировки, без да разгледаме старозаветния закон, който забранява татуировките: „Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.”( Левит 19:28). 

Причината за забраната на татуировките в този пасаж не е посочена, но вероятно татуирането е било езическа практика, свързана с идолопоклонството и суеверието.

Вероятно е било често срещано езичниците да маркират кожата си с името на фалшив бог или със символ, почитащ някой идол. Бог поиска децата Му да бъдат различни. Като Той им напомни в същия стих: „Аз съм Господ.”

Израилтяните му принадлежаха; те бяха Неговата изработка и не трябваше да носят името на лъжлив бог по телата си. Докато вярващите в Новия Завет не са под закона, можем да вземем от тази заповед принципа, че ако християнинът реши да получи татуировка, това никога не бива да е по суеверни причини или да популяризира световната философия. 

Можем да обобщим като цяло, че получаването на татуировка само по себе си не е грях.

Източник: gotquestions

Превод: Венци Тоневски

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here