Когато бях на 11 години лекарите откриха изкривяване на гръбначния ми стълб.

Предписаха ми да правя лечебна гимнастика и да спя на твърдо легло с дъски. Изтезавах се от упражненията, но болестта напредваше с времето.

Единият ми крак стана по къс от другия. Ходех със специални подложи. Едната ми ръка също стана по къса от другата и започна да ми расте гърбица.

Имах силни болки в гърба и кръста. Нощем гръбнакът ми се сковаваше в неподвижност и имах нужда да се обръщам на другата страна почти всеки час.

Сутрин чувствах силна болка докато се раздвижа.Откакто повярвах в Исус постоянно се молех Господ да ме излекува, но не получавах изцеление. Имах облекчение на болките, но не и изцеление.

А лекарите неможеха да направят нищо за повече от 30 години.Съпругът ми страдаше заедно с мен. Той не можеше да спи спокойно през нощта заради мен.Бях студентка в четвърти курс на Библейския Колеж „Видение“ – гр. Ловеч, когато имахме час по „Систематична теология“. Учителят преподаваше за изкуплението, което Исус Христос извърши за нас на кръста. Изведнъж той спря да говори и каза:– Бог ми говори, че моята преводачка има проблеми с гърба си и Той иска да я изцели.Сърцето ми се разтуптя силно от вълнение.

Помислих си: Бог знае за моите болки и най-после настъпи моя час на изцеление. След това учителя започна да се моли за преводачката – Сиси и след като спря, урокът продължи. Той не спомена нищо за мен. Аз се почувствах изоставена, но се овладях и казах в мислите си:– Господи, знам, че ме обичаш и искаш да ме освободиш.

Не ме изоставяй в това състояние!Изведнъж преподавателят отново спря да поучава. На лицето му се изписа удивление и той каза:– Бог ми каза сега, че в тази стая има още един човек с проблеми в гърба. Аз подскочих, като попарена. Не исках да чакам втора покана. Излязох напред и Стивън (учителя) ми предложи да седна на един стол.Той каза: – Никой да не се моли, защото не знам какво Бог иска да направи. Нека почакаме така. После Стивън ми каза да изпъна краката си напред на нивото на седалката на стола.

Той коленичи пред мен и сложи двете си ръце под петите ми, за да мога да се отпусна. Изведнъж десния ми крак започна видимо да се удължава. Удължи се с около 8-9 см. Чувствах как вените и мускулите в него се опъват като струна. Тогава в главата ми мина една мисъл, че точно десния ми крак е по-дълъг, а сега става смешно дълъг.

Стивън не е могъл да знае какво си мисля, но той отговори:– Не се притеснявай! Твоят крак не расте. Бог работи в гръбнака ти и стават размествания.След това десният ми крак започна да се прибира, а левия започна да се удължава. Накрая двата крака се прибраха и изравниха. Същото Бог направи и с ръцете ми. Когато се изправих, вече не чувствах болката, с която почти бях се примирила с годините.

Това беше истинско чудо. Когато поисках да си седна обратно на мястото.Стивън каза:– Чакай! Бог не е свършил още. Той работи и в духа ти. Ти имаш рана там.Този ден бях наистина освободена. Сега, когато работя и се уморя, единственото място, на което не чувствам болка и отпадналост е гърба ми.

С това мое свидетелство искам да благодаря на моя Бог и Господ Исус Христос за голямата милост, която показа към мен и дома ми. Той ме спаси от вечна смърт и ми даде живот и радост. Слава и почит да бъде на Неговото свято Име.“

Свидетелство на Галина

АКО НЕ СЕ СРАМУВАШ ОТ ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС СПОДЕЛИ ТОВА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА НАСЪРЧЕНИЕ И НА ДРУГИ!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here