От: Д. Коуди

От къде да започна? Родителите ми се разведоха когато бях много малък, някъде на около 3 годинки. Следващите 10 години поради неприятелските отношения  между тях аз прекарах бидейки подмятан между баща ми и майка ми. Те ме използваха за посредник във войната по между им. Когато навърших 13 поисках разрешение да живея при баща си. Разсъждавах по детски и си мислех, че при него ще ми е по-добре, защото той имаше пари, купуваше ми разни неща и се забавлявахме доста. Напуснах майка си. Честно казано, нещата не потръгнаха както очаквах. Да, баща ми имаше пари, но нямаше нито много време, нито много желание да се грижи за мен. Той трябваше да работи, за да можеше да печели тези пари.  Скоро той ми купи компютър и така, на съвсем крехка възраст, аз се затворих напълно в себе си. Спомням си как се напуших за първи път, сам, заключен в стаята си, седнал пред компютъра. Много ме беше страх, че ще умра. Но от друга страна си мислех, че наистина е по-добре да умра отколкото да продължавам да водя този безсмислен начин на живот. Дрогирах се с едно лекарство, което се казваше Robotussin. Отивах в местната аптека и крадях шишенца с лекарството  няколко пъти в седмицата. После прекарвах 6-8 часа затворен в стаята си отдаден на лудостта си. Когато се записах да уча в колеж желанието ми да се дрогирам се изостри. Там за пръв път пуших трева и станах дилър –продавах наркотици.

Докато учех в колежа ума ми беше много объркан. Обръснах косата си и започнах да ходя на фитнес. Станах нещо като нео-нацист. Мотаех се в компанията на такива като мен и четях публикации на National Alliance. Все търсех да се прилепя към някого или към нещо; някаква сила или raison d’être (бел.пр. – смисълът на съществуването), която да ме изтръгне от състоянието ми на екзистенциално отчаяние. Skin-heads (бел.пр.-бръснатите глави) ми вършеха работа. Те бяха млади бунтари, изпълнени с гняв и в тях имаше нещо, което Нитше наричаше „воля за власт“. Също така, ние се дрогирахме заедно.

Взех че прочетох книгата на Хитлер Mein Kampf (Моята Борба). Един пасаж ми направи изключително силно впечатление. Основно Хитлер казваше (перефразирам), че хората очакват да чуят малки лъжи. Но ако им кажеш една толкова огромна, съществена  и неделима от живота им лъжа, хората няма как да не я повярват, защото за тях ще бъде твърде шокиращо, ако не е истина.

Това просветли ума ми за истинското значение на цялата тази нео-нацистка идеология, проповядваща силата на белият човек. Осъзнах, че тя е една лъжа, изфабрикувана, за да се придобива сила чрез нея. И най-лошото – тази идеология не беше успяла. Беше се провалила тотално, защото (според Хитлер) тя явно не беше достатъчно голяма лъжа. След като получих това откровение аз реших, да основа култ. И защо не?

Започнах да се интересувам от източни религии и мистицизъм, и окултни практики, които биха били добра основа, на която да изградя култа. Колкото повече четях, ролкова по-интересно ми ставаше. Започнах да се замислям сериозно, че май наистина тези неща действат. Започнах с Wicca регията и някои други „по-леки“ неща като астрология и гадаене. Скоро обаче осъзнах, че това бяха глупости, в сравнение с истинският източник на сила, който беше по-дълбок. Попадна ми литература за тъй наречената Chaos (Хаос) магия и за психическият вампиризъм.  До колкото си спомням, основната идея залегнала зад Хаос магията е, че реалността е аморфна (променлива) и хаотична, моделирана от това, в което вярваме и което очакваме; че ние всички сме боговете на нашата вселена, просто ни липсва воли или самопознание, за да го осъзнаем и действаме като такива. В Хаос религията има точно определени практики, основани на това да концентрираш собствената си воля в думите; „sigils“ (бел.пр. – знаци с магически свойства и тотеми (идоли), използващи се като „съдове“ към които привързваш, завързваш реалността според волята си. Създавах тотеми и sigils, после сядах пред тях и с часове наред им говорех; медитирах, визуализирах (бел.пр. – способност за пораждане на зрителни представи), изпращайки към тях енергия, за да пренаредя реалността, според собствените си желания. Това до някъде свърши работа, но аз реших, че не е много бърз и силен начин. И точно тук се намеси и психическият (енергийният) вампиризъм.

Смятах, че работите ми ще потръгнат по-лесно, ако подхранвах  собствената си воля с тази на слабоволевите хора около мен. Използвайки същите прийоми, които бях научил от Хаос магията, аз избирах хора и изсмуквах енергенията им, изпращайки я в моите тотеми и sigils. Използваш същите методи, опитвайки се да контролирам ума на хората и да влияя на сънищата и мислите им. Най-ужасяващото за мен нещо сега е, че всичко това действаше. Започнах да осъзнавам, че по един или друг начин се бях сдобил със силата, която търсех. Не разбирах обаче защо другите, които практикуваха Wicca религията и някои окултни практики не я притежаваха. На тях всичко това май им се струваше просто една игра, безмислени ритуали, нещо забавно, което беше на мода. На мен обаче не ми пукаше за тях. Важното беше, че аз притежавах силата и щях да я използвам до дупка. Колкото повече практикувах, толкова повече и медитирах; колкото повече визуализирах, толкова повече успех и резултати имах.

В апогея на „успеха“ си, омразата и гнева ми към баща ми стигнаха връхната си точка. Винаги негодувах срещу него и му се сърдех, защото (според мен)той не беше „истински баща“. Да, имаше пари и ми купуваше всичко, от което се нуждаех, но едно нещо ми липсваше – той.  Бях направо бесен от тази мисъл, която бях оставил да пусне дълбоки корени в мен и която преля. Реших, че ще бъде по-добре, ако баща ми умре. Спомням си как се събуждах от сънищата си, в които виждах, че баща ми е умрял и бях толкова щастлив, но отваряйки очи разочарованието ми беше толкова голямо, че това беше само сън и че баща ми си е жив. Тогава реших да взема този голям кладенец от емоция и да го излея в първото си истинско зло дело – да убия баща си с магия. Скоро след това баща ми се разболя от рак.

Господи, моля Те, поправи това, което сторих

Когато му поставиха диагноза „рак“ и започна да ходи на химеотерапия, нещо в мен сякаш прещрака.  Осъзнах как всичко, което правех беше ужасно грешно и зло. Буквално рухнах психически. Изхвърлих всичките си окултни книги, идолите и тетрадката, в която изписвах тъй-наречените sigils, както и всеки символ на власт, който притежавах. Опитах се да върна назад, да поправя това, което бях задействал, но чувствах, че не успявах. Тогава за първи път в живота си извиках към Бога: „Моля Те, поправи това, което аз сторих. Направих ужасна грешка.“ Тогава не вярвах в Бога, но не знаех как да постъпя по друг начин.

Няколко месеца по-късно аз се изнесох от къщата на баща ми и отидох да живея при майка ми. Вече бях на 18 и не я бях виждал от 5 години. (Баща ми в крайна сметка оздравя – отговорена молитва може би?)

Майка ми беше станала новородена Християнка и се беше омъжила за вярващ. Когато се нанесох при нея тя беше бременна. За да мога да остана и да живея при тях, те ми поставиха едно условие – всяка неделя да ходя с тях на църква и да слушам проповедите. Правех това с неохота. По онова време си мислех, че Бог беше нещо като „thought-form“ (бел.пр. – това е картина в ума ни, било то съзнателна или несъзнателна. Възможно е да имаме мисли и идеи свързани с тази картина. Ако се практикува концентрация и медитация може да се научи да се виждат тези картини и образи. Точно тези „thought-form“, които подсъзнанието преработва стават наши физически преживявания. Умът комуникира в картини. Когато казаните думи съответстват на картината, която се предава, тогава комуникацията е добра.), излъчвана от толкова много хора и толкова дълго време, че беше придобила свой собствен живот в невидимият свят и претендираше за божественост. Реших вместо да стана Християнин да се потопя в източните религии, за които бях чел и преди. Осъзнах, че всички мои желания и страстта ми за сила и влияние бяха причинили страданието, което преживявах в момента. Разбрах и, че светът продължаваше да си съществува на въпреки тези неосъществени желания и че единственият начин да се измъкнеш от това беше да спреш да желаеш и искаш разни неща, и просто да се примириш със съществуването. Значи трябваше да се откъсна от света и така да избягам от омагьосаният кръг на искането и страданията. За това станах Будист.

Живота с майка ми нещо потръгна. Нашите близки  взаимоотношения се бяха изпарили с времето, така си мислех аз, и сега тя беше една от тези луди Християнки. Хич не ми харесваше когато ми мелеше на главата, когато ми казваше как да постъпвам и какво да правя. Не ми харесваше и идея, че майка ми и новият ѝ съпруг щяха да си дадат сметка, че аз почти винаги съм напушен и че ще избухне голяма караница. Бях вече на 18 и нямаше нужда да живея с майка ми в някаква си каравана. За това реших да се изнеса и да ида и живея с приятеля си Уилям. Той живееше съвсем сам, в къща на два етажа, далеч в провинцията. Баща му го изоставил да се грижи за себе си след като Уилям бил изритан от училище, а майка му се беше самоубила в мазето на къщата. Уилям беше в същото объркано и отчаяно състояние, в което и аз бях, за това той с радост се съгласи да идада живея с него.

Моят приятел ми намери работа като бодигард в един стриптийз клуб. И той работеше там. Аз все още бях мускулест и силен (наследство от нео-нацисткото ми минало) и определено знаех как да всявам страх в хората. В крайна сметка отново се забърках с наркотиците. Спирах ги само докато се прибера в стаятата си и после отново се напушвах. Един от наркодилърите в клуба също ме нае за лична охрана. Единственото, което мога да кажа за този период от живота ми е, че Бог определено се е грижил за мен и че ме е опазил. Получих тази работа, защото бияча преди мен беше в болницата, тъй като беше пострадал при едно сбиване между бандите, а моят предшевственик беше застрелян при една гонка с коли. Моята работа обаче беше сравнително спокойно.

Не си спомням точно каква беше причината, но след като бях поживял известно време с Уилям, аз отново се върнах към окултните практики. Имаше нещо в това мазе, където майка му се беше самоубила, а и други хора бяха намерили смъртта си там (предишни собственици). В мен се прокрадна мисълта, че там долу трябваше да има някакво духовно присъствие. Също както глупавите тийнейджъри във филмите на ужасите, Уилям и аз слязохме в мазето, за да извършим спиритически сеанси и да се свържем с умрелите. Ние изискахме от духовете да ни се покажат (ей-така – да се позабавляваме). Бях уверен, че ако нещо се случи аз бях достатъчно квалифициран „манипулатор на енергия“ и щях да държа всичко под контрол. Колко погрешно съм мислил!

Призрачни, мрачни сенки започнаха да се появяват из къщата

По това време си поръчах някои нови книги на тема „черно езичество (идолопоклонство)“ и такива, в които се говореше за силата на нощта и че демоните всъщност са ангели, които много бързо може да премахнат нашите недостатъци (чрез сила), а не да чакам бавничко по нормалният начин докато израствам и съзрявам духовно. Тази идея много ми хареса и започнах да призовавам тъмните сили на нощта, искайки да ми се разкрият. И те … го направиха. В първият момент си помислих, че ми се превиждат разни неща или че си въобразявам, може би защото беше тъмно или защото се бях напушил здравата. Но по-късно Уилям потвърди, че започнали да се случват странни работи докато аз съм бил извън къщата. Призрачни, мрачни сенки (високи около 3 фута или с височина на дете) започнаха да се появяват в къщата и в рамките на имота.

Започнах отново да медитирам, за да създам „8та чакра“ както се препоръчваше в една от книгите ми. В основата ѝ лежеше идеята да извлека всичката черна енергия от нощта и да я фокусирам и насоча към определено място в тялото ми, позволявайки на демоните да живеят там. От там те щяха да ми дават сили и да отнемат всяка слабост от мен. „8та чакра“ се намираше точно пред  чакрата на сърцето ти. Сега, вече след като познавам Библията, аз осъзнавам, че това, което съм вършил е много, много тъжно и сериозно в същото време. Наистина не разбирах защо правя тези неща. Този път не желаех отчаяно да притежавам сила или да си намеря място, към което да се причисля както исках преди. Просто исках да се забавлявам. Исках и да съм различен – да бъда напълно освободен от света, който непрекъснато ме предаваше и разочароваше.

Продължих да практикувам гореописаното и присъствието на призрачните сенки ставаше все по-осезаемо и силно. Можех да почувствам тази толкова явна тъмнина още при влизането ми в къщата. Когато слизах надолу по стълбите към мазето сякаш преминавах край вентилатор или нещо, което навяваше вълни от тъмнина върху ми. В крайна сметка стана така, че тези сенчести фигури започнаха да се проявяват и на дневна светлина когато Уилям и аз бяхме трезвени, и не бяхме извършвали никакви духовни ритуали.

Един ден на път за работа взех, че минах покрай стълбите към мазето, за да изляза навън. Изведнъж  не можех да помръдна –просто замръзнах на мястото си. С крайчето на окото си аз погледнах надолу по стълбището и в края му видях една от сенките изправена там. В момента, в който я зърнах аз се вцепених още повече, а тя се понесе нагоре по стъпалата към мен. Когато стигна точно до мен тя се изпари във въздуха, а аз буквално се насрах от страх. Същият този ден аз си взех багажа и се изнесох от там. В последствие разбрах, че Уилям е започнал да се дрогира здравата и че къщата всъчщност се превърнала в бърлога на порока и греха.

Сенките обаче ме последваха. Постянно сменях квартирите си, орсядах при различни приятели за различен период от време, но изглежда, че не можех да се отърва от тъмният облак надвиснал мад главата ми. Престанах да извършвам всички ритуали, но сенките продължаваха да се появяват. Опитах се да разваля „8та чакра“, но все още чувставх присъствието им вътре в себе си.

Нанесах се да живея приприятелят ми Илайджа, който беше Християнин. Когато се преместих в неговата къща, духовете започнаха да се проявяват отново по най-необичайни начини. Призрачни животни ту се появяваха във всекидневната, ту изчезваха от там. Телевизора се включваше самичък посред нощ. Странни и чудати хора започнаха да чукат на пътната врата по всяко време на денонощието.  Преди да се нанеса, съквартиранта на Илайджа, в чиято стая аз трябваше да живея, започнал да сънува кошмари и да има паник атаки, свързани с тъмни, призрачни сенки, които го наблюдавали. Когато аз заех тази стая взех че я оградих цялата поръсвайки сол, за да поставя граници, през които духовете да не могат да преминат. Бях чел това в една от книгите за ху-ду магията (бел.пр. – не е ву-ду. Има и ху-ду магия.), но на сутринта аз видях, че солта беше изритана и изпотъпкана.

След този случай разказах на Илайджа за някои от нещата, които се случваха и той потвърди, че е виждал някои от тях – най-вече животните и телевизора. Той реши да пречисти къщата като я поръси с миро и напръска със светена вода от река Йордан и да каже молитви против врага. Това сякаш обузда повечето от лудите духовни енергии. Повече не видях сенки из къщата. Дори и отвън ги нямаше. Много се радвах, че това подейства и просто изхвърлих сенчестите форми извън съзнанието си. Отново се обърнах към Будизма.

Едно от последните неща, които направих докато се наслаждавах на „духовното си възраждане“ беше да привлека и „вържа“ едно момиче, което харесвах и исках да бъде мое. Бях отчаян, защото се чувствах изключително самотен. Изобщо не се замислих за моралната страна на това, което щях да направя. Трябва да ви кажа, че магията подейства и тя ми беше гадже в продължение на няколко години. Но си признавам – това бяха най-лошите и гадни години от живота ми. Магиите за вързване или обвързване с някого също имат две страни – не само, че тя беше вързана към мен, но и аз бях вързан към нея. Ние се превърнахме в това, което психолозите наричат „codependent“ (бел.пр. – проблемни, неадекватни взаимоотношения между двама души, при които единият е физически или психологически пристрастен към алкохол или хазарт, да речем, а другият е психологически зависим от първия по един много нездрав, болезнен начин). Постоянно се карахме, спорехме, изневерявахме си, но не можехме да скъсаме връзките, които ни обвързваха; винаги прибягвахме един до друг. Ние си вредяхме един на друг. Тази нездрава връзка продължи някъде докато навърших 25 години.

По време на един от поредните ни скандали аз напуснах града, карайки на посоки, безцелно. После отидох у леля си и поприказвах с нея. Тя също си падаше по Будизма и духовните неща, и ме насочи към един будистки манастир, в който прекарах няколко седмици. Там, времето ми мина четейки за и изучавайки Будизма, като медитирах пред огромна, златна статуя на Буда. Монасите от манастира бяха много бедни, не притежаваха нищо и се хранеха само с това, което някой им предлагаше като дарение. Опитах се ревностно да им подражавам и в крайна сметка се оказа, че се хранех съвсем малко. Започнах много бързо да свалям килограми, понеже постоянно постех и медитирах, за да „се развържа от плътските си страсти и самсара (бел.пр. – в Будизма това е вечният кръговрат на раждане, страдание, смърт и прераждане. Буквалното значение е „скитам се, лутам се през).

След като прекарах известно време в манастира аз реших да отида на едно друго духовно място, за което също леля ми ми беше казала. Еее, тук определено се чувстваше някакво присъствие! То се намираше буквално в центъра на един голям град, но в момента, в който влезеш в рамките на този имот, ти сякаш биваш транспортиран в друг свят. Беше невъзможно да откриеш това място, ако незнаеше съвсем точно къде се намира. Повечето хора в това „убежище“ казваха: „Само тези, които са избрани могат да дойдат тук.“ и „Много хора живеят в този град вече дълги години, и то тук близо до центъра, но никога не са имали възможността да влязат в обителта.“ Тези думи веднага ме накараха да се почувствам специален.

Тази обител беше посветена на Meher Baba, гуру от Индия, който твърдеше, че е преродило се божество, както повечето гуру-та казват. Времето си тук прекарвах също както в манастира – медитирах, хранех се много малко и се молех на един гуру-покойник. Доста време правех това, но пък започнах да се дразня и нервнича, защото въпреки, че усещах силно духовното присъствие на това място, духовете не се проявяваха както аз исках. Така изкарах няколко дена, но парите ми започнаха да привършват и аз реших, че е време да си вървя. И точно тогава … започнах да виждам проявленията им.

Когато пристигнах в обителта се оказа, че има само една свободна койка, тъй като някой отказал визитата си. Всеки път когато решавах да остана за още една нощ, се оказваше, че имам късмета да наема единствената незаета койка или колиба, в която да спя. Когато вече нямах пукната стотинка и реших да си тръгна, един човек с когото разговарях докато живеех тук, ми каза, че Bhau Kalchuri, последният жив ученик, щял да идва на посещение и просто не можело да си тръгна все още. Meher Baba имал дванадесет ученика, също както Исус, и само един от тях бил все още жив, и на всичкото отгоре идваше да ни посети. Трябваше да се срещна с него.

Когато Bhau пристигна в града, всички, с изключение на няколко души между, които и аз, напуснаха обителта и отидоха да го посрещнат на летището. Реших, че на летището щеше да бъде голяма блъсканица за това отидох до частната резиденция в чертите на имота, в която той щеше да отседне. Аз и още двама-трима се настанихме на верандата, чакайки търпеливо неговото пристигане. Не след дълго шест коли спряха пред резиденцията и в едната от тях седеше слаб, дребен индиец. Чувствах как той беше впил поглед в мен из зад тъните си, слънчеви очила. Това беше Bhau.

Антуражът му ни избута на страна и помогна на крехкия, стар човек да се изкачи по стъпалата. Когато стигна на последното стъпало, той се спря, погледна ме и запита: „Ти кой си?“ „Аз съм си аз.“, отговорих, „Чух че ще идваш в града и реших да остана да те видя.“ После се поклоних леко и си тръгнах. Вървейки към колата си и приготвяйки се да си тръгна, трябва да призная, че се почувствах така сякаш надеждите ми се разбиха.  Очаквах нещо особено, нещо голямо при срещата си с този човек, който уж притежавал огромна духовна сила; очаквах да чуя мъдри думи или да видя вечната мъдрост, но … нищо. Вместо това, някакво си хилаво старче се спря и ме погледна за половин секунда, и се прибра в покоите си. Отегчаващо, колко отегчаващо!

Апостола те призова!

Докато си приготвях багажа аз отправих една молитва към Meher Baba: „Baba, ако има нещо, което искаш да ми покажеш, то по-добре го направи веднага, защото аз си тръгвам и никога повече няма да се върна на това място.“ Точно в този момент чух глас зад себе си, който ме викаше. „Апостола те вика! Апостола те вика! Трябва да се върнеш!“ Обърнах се и се върнах в къщата, в която беше отседнал последния ученик.

Влизайки, Bhau ме покани на частна, лична аудиенция с него. Той ми зададе няколко простички въпроса от рода на как се казвам, от къде съм и какво правех в града. Поради всичко, което се случи до тук аз се чувствах доста объркан, бях като замаян, за това му отговорих колкото се можеше по-простичко, казвайки че търсех духовно самопознание и прозрение. Той впи погледа си в мен в продължение на няколко минути и ме попита колко време съм щял да остана тук. Отговорих, че днес си тръгвам, защото нямам пари и не мога да си позволя да остана по-дълго. „Не“, каза той, „Ти трябва да останеш.“ И аз … останах. Осигуриха ми безплатна стая и храна за една седмица.

През тази седица, всеки ден аз имах лична среща с него. Хранех се заедно с него и имах превилигирован достъп до Bhau – нещо, за което другите ми завиждаха. След известно време той ми каза: „Има нещо много специално в теб. Ще ти дам титла. Ти трябва да дойдеш в ashram-а (бел.пр. – религиозно убежище, отшелническа, уединена хижа или килия) в  Индия и да бъдеш духовно обучен.“ Оплаках му се, че бях беден и че не можех да си позволя подобно нещо. „Аз не съм един от онези богати западняци!“ „Не се тревожи“, отговори Bhau, „Ти само ела в Индия. Ние ще се погрижим за всичко останало така, както се погрижихме тук за теб.“ Не след дълго аз си тръгнах и се прибрах в къщи.

Веднага щом се прибрах у дома, аз започнах да кроя планове как да посъбера пари, за да ида в Индия. За мен това беше мечта, която се превърна в реалност. Като дете винаги си се представях като свят човек, пътуващ из целият свят – светия, монах или нещо подобно. Винаги съм искал да ида в Индия.

Скоро обаче започнах да се дрогирам още повече. Приемах халюциногени (бел.пр. – наркотични вещества, които предизвикват халюцинации). Смятах, че те са начина, чрез който пред мен ще се отворят вратите на възприемането, на перцепцията в ума ми и така ще позволя на духа на света да комуникира с мен по-лесно. Правех това, медитирайки и молейки се на Meher Baba. Реших да напусна малкият град, в който живеех и да се преместя в близкият голям, който беше известен със своя либерализъм, духовност и наркотици. Другата причина поради, която се преместих беше, че исках между мен и момичето, с което живях толкова дълго време, да има физическо разстояние. Желаех да скъсам всякакви връзки с нея, които ни обвързваха без да има близост между нас. От друга страна, въпреки че бях много въодушевен от идеята да ида в Индия, аз се чувствах и малко изтощен, изчерпан по отношение на духовните дейности, които бях преживял. Бях и особено бдителен по отношение на бляскавите лъжи и измами. Реших да спра да се моля на Meher Baba и да започна да се моля на „Бог“, който в моите представи беше просто една титла, едно звание. Намеренията ми бяха да се моля на най-висшата сила и власт.

Боже – Толкова съм объркан и изгубен. Не зная какво да правя

Когато се преместих да живея в града и реших да се моля на титлата „Бог“ се случи нещо много интересно. Един ден буквално влачех мъртвото си тяло из града след като бях купонясвал цяла нощ. Голям махмурлък ме гонеше! Седнах да си почина в един обществен център и започнах да се моля на този „Бог“. Казвах нещо от рода на: „Боже, толкова съм объркан и изгубен. Не зная какво да правя.“ Точно в този момент започнах да чувам музика. Църковна музика. Тя беше като балсам за ушите ми и аз реших да разбера от къде долиташе тя. Намерих източника ѝ – едно помещение. Просто седнах там, затворих очи и се отпуснах под тези приятни звуци.

Не след дълго един човек се приближи към мен и ние завързахме разговор. Покани ме на Библейски урок, който тъкмо щеше да започне. И понеже нямаше какво друго да правя, аз приех. На мен ми беше много скучно. Но присъствах просто, за да убия времето. Обаче нещо по-дълбоко се случваше; нещо, което аз не успях да забележа веднага. Това е бил Бог, който ме е привличал към Себе Си. Аз имах доста предразсъдъци срещу Християните, поради някои опитности, които бях преживял в църквата на майка ми и поради други неща, случили се с течение на годините, но поради някаква незнайна причина, аз чувствах подтик, който ме караше да посещавам Библейските уроци и да искам да опозная хората тук.

Лидерът, който водеше Библейските уроци отдели доста време, за да ми обясни Библията и жертвата, която Исус направи заради мен. Той ми каза едно нещо, което направо ме порази: „Не е достатъчно само с ума си, с интелекта си да разбереш това и да се съгласиш с него. Ти трябва напълно да го повярваш и да му се покориш, ако искаш да се спасиш.“ Беше ми много трудно да го направя независимо какво бях преживял до този момент. Мисля, че и суховните сили все още ме дърпаха назад, опитвайки се да ми попречат да пресека границата. Но в крайна сметка аз повярвах. По-късно същата година аз приех Исус за Господ на живота ми и Спасител, и се кръстих във вода. Казах Му: „Исусе … едно нещо е очевидно. Аз съм ужасен водач  на собствения си живот. ПредавамТи живота си. Ти поеми контрола върху него. Сега Ти Си Господаря на живота ми; прави с него каквото искаш.“

Отново бях атакуван от сенките

Скоро след това аз отново бях атакуван от сенките. Но аз вече бях въоръжен. Бях чел някои Псалми, за които научих от онлайн служението на Марк Дрискол и призовах Исус да ме защити. Най-удивителното нещо беше, че тази подтискаща тъмнина се изпари на мига и никога повече не се върна! Отне ми време да изоставя наркотиците, но успях чрез силата на Христос. Дори започнах да правя опити да подобря взаимоотношенията с майка си.

Опитах се да разкажа на някои Християни свидетелството си и какво съм преживял, но те не ме разбраха. Обикновено ме гледаха накриво и странно, и се отнасяха към мен като  с нечист, аморален човек. Това много ме обезкуражи, но аз продължавах да си повтарям, че мнението на тези Християни няма значение и че всичко се свежда до Христос. Молих се да попадна в среда, в общество, което да ме приеме и чрез Божията благодат, аз открих такова. Посещавам домашна църква. В нея има няколко души, преживяли подобни на моите духовни опитности. Тук аз наистина чувствам любовта на Исуса, а не осъждение. Писано е: „Колкото отстои изток от запад, Толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (Пс.103;12) и „Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече“. (Евреи 8:12). Смело мога да кажа: „Някога бях изгубен, но вече съм намерен.“

Живота ми не е съвършен, но най-важното е, че Съвършеният обитава вътре в мен. Всичко, което трябва да направя е да устоя в истината, че Създателят на цялата Вселена ме познава, обича ме, дойде на земята в човешка плът и умря за мен. Нищо друго няма значение. Не се тревожа за това какво ще кажа, къде ще отида или как ще бъда облечен.

„Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави. Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.“ (Мат.6:24-35)

Това, което искам хората да разберат от моето свидетелство е, че: ние сме родени, за да водим духовна война. Няма неутрално положение. Или си в едното царство, или в другото. Ако сега живееш в тъмнината, ти може да бъдеш изтръгнат от нея. Няма значение колко примамлива може да ви се струва тя или колко на дълбоко сте затънали в нея – винаги има изход. Бог, истинският Бог, а не лъжливите божества-демони, е готов и желае да ви спаси по всяко време. Той заплати цената за твоят бунт и грях, и те очаква да се завурнеш у дома при Него.

Това, което искам Християните да разберат е, че: Духовният мрак е реален! Писано е: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“ (Ефес. 6:12)

Не пренебрегвайте тази реалност докато сте в църква и свидетелствате на хората. Този вид духовен мрак, който аз преживях, не е нещо, което може да се види всеки ден в Западните страни. Този вид на явна демонична дейност е много активен в някои страни от 3ят свят, но там врага използва друга тактика. Ние живеем с едно суеверие наречено „натурализъм“ т.е. света е това, което виждаш пред себе си и ако не виждаш нещо, значи то не съществува. От враг, който не можеш да видиш, ти не можеш да се предпазиш и защитиш. Тактиката, която той използва е апатия, равнодушие, любов към светското и отричане на духовния свят. Не се заблуждавайте!

Няколко пъти съм се срещал с Християни, които са се молили за мен и се опитваха да ми помогнат. Дори живях с такива. Предполагам, че за тях аз съм едно много разочароващо преживяване. Въпреки че не съм разговарял с много от тях отново и може би никога няма да разговарям, аз съм сигурен, че Бог е чул техните молитви за мен и те са изиграли важна роля за моето спасение. Писано е: „Един сее, а друг жъне.“ Не се обезсърчавайте когато свидетелствате и вършите работа за Царството. Не знаете какво ще извърши Бог с думите и молитвите ви.

Превод: Роза Саронова за християни.ком

АКО ТОВА СВИДЕТЕЛСТВО ВИ Е БЛАГОСЛОВИЛО, МОЛЯ, ОТДЕЛЕТЕ НЯКОЛКО СЕКУНДИ, ЗА ДА ГО СПОДЕЛИТЕ!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here