Докосването на Лазар

(Историята на Джон Уилсън)

Много малко хора са преживявали физическата смърт и след това са се връщали обратно към живота. Баща ми беше един от тези малцина …

Беше Октомври 1987. Завърнахме се със съпругата и синовете ми в Мелбърн, Австралия от Дарвин. Обикновено беше топло по това време на годината – пролет. Пристигнахме от Северните Територии където климата е тропически – горещ и задушен. Така че субтропическия климат на Мелбърн ни дойде като по поръчка.

Не се бяхме виждали със семейството ми близо три години. За тях беше огромна изненада когато посрещнаха „Новите Съдове”, които Исус Христос беше сътворил!

Баща ми страдаше от енфизема вече няколко години. Болестта беше резултат от дългогодишната му работа в стоманените леярни и праха от цимента, който беше вдишвал на другата си работа. На всичкото отгоре той пушеше много още от младежките си години. Докторите казваха, че му остават само няколко месеца живот.

В сърцето се чувствах и знаех, че Бог искаше да споделя с него Благата Вест на Евангелието и да му кажа, че имаше нужда от Исус в живота си. Така че предприех следващата стъпка и казах на родителите си, че за да влязат в Божието Царство, те трябва да се родят отново.

През последвалите 10 минути, те ми казаха да изляза от стаята. По някаква непонятна причина Благата Вест ги накарала да се почувстват заплашени. Може би дори са си помислили, че се дрогирам или пък, че съм се забъркал в някаква секта или далавера, измама с пари и че се опитвам да въвлека и тях.

Застанах пред Господа и Му казах за проблема, а Святият Дух ми откри, че трябва да продължавам да им говоря настоятелно докато Сам Господ не ми каже да спра. Цели 12 месеца посещавах къщата на баща ми, за да му занеса Благата Вест, но всеки път той не искаше и да чуе за нея. Всеки ден баща ми ме изслушваше, но после ме отпращаше да си ходя.

В края на 12ят месец аз отново застанах пред Господа и извиках към Него, казвайки Му, че Го бях послушал и че се покорих на волята Му, но че вече съм на края на силите си! Баща ми не даваше никакъв признак, че беше приел Истината за Исус Христос; че Исус плати наказанието за неговите грехове, проливайки невинната Си кръв на Кръста. Сърцето ми беше много опечалено …

В 6:30 на следващата сутрин майка ми ми се обади по телефони като крещеше неистово – баща ми се беше строполил на пода, колабирайки и целият започнал да посивява. Тя беше толкова изплашена, че аз трябваше да извикам линейка.

Къщата, в която живеехме по онова време се намираше на същата улица, на която беше и болницата. След като изпратихме линейка на посоченият адрес аз и жена ми се завтекохме към болницата. Линейката с баща ми пристигна в момента, в който и ние прекрачихме прага на болницата. Видях майка си да излиза от линейката, а след нея изнесоха и носилката с баща ми. Когато погледнах към него аз видях сивият цвят на лицето му и разбрах за какво ставаше дума. Болка разкъса сърцето ми.

Ние влязохме в едно малко помещение където бяха занесли баща ми. Правеха му кардиограма и беше включен на изкуствено дишане.

Докато майка ми, жена ми и аз седяхме до леглото му, машината спря да отчита сърдечна дейност. Сърцето му спря да бие.

В този момент аз видях една „черна сянка”, която го обгърна. Тя се разпростря от едната страна на леглото и скоро го покри целият.

Аз бях единствения, който я видя.

Баща ми беше мъртъв.

Изведнъж майка ми ми изкрещя: „Ти нали си вярващ, можеш да се молиш!”

Само за да успокоя майка си, аз положих ръце върху трупа на баща ми, за да благодаря на Господа за живота, който му беше дал на тази земя. Какво друго можех да направя? Той отхвърляше Истината на Добрата Вест докато беше жив. Сега идваше времето, в което баща ми трябваше да отговаря пред Господа.

Изведнъж … под внушението на Святият Дух аз започнах да хваля и славя името на Исуса. Да, точно там, в това малко помещение където доктори и сестри се щураха като побъркани напред-назад! Джоан, моята скъпа съпруга, се присъедини към мен, прославяйки Господа!

Хората наоколо навярно са си мислели, че ние сме двойка умопобъркани. В естествен смисъл да, но ако знаете какво носи задоволство на Бога и какво създава атмосфера за Него, в която да твори и върши чудеса … е, това е съвсем друго измерение.

В момента, в който започнахме да славим Господа … тази сянка се вдигна от тялото на баща ми и живота се върна в тялото му. Тогава си спомних един стих от Псалом 23: „Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя,
няма да се уплаша от зло;”

Докторите тичаха насам натам като луди, водейки със себе си и други доктори, за да видят това, което току-що се беше случило. Шашардисаха се тотално!

Баща ми отвори очи и ме погледна. Аз му се усмихнах и го запитах: „Вече готов ли си да предадеш живота си на Исуса!”

„Да!”, отговори той.

След като ние сме си тръгнали, докторите се събрали около леглото му и му казали, че бил умрял за известно време. Баща ми ги погледнал и отвърнал, че се срещнал с Исус!

Не след дълго, след като беше изписан от болницата, баща ми се превърна в истинска крепост за Исус. Всеки, който прекрачеше прага на къщата му чуваше за Исус. Тримата ми братя наблюдаваха всичко от страни. Всъщност, те обвиниха Джоан и мен, че сме му промили мозъка. Те не искаха да приемат голата истина.

Да, мозъкът му беше ОМИТ. Омит в пролятата кръв на Исуса!

Десет месеца по-късно, аз прекарвах време с Господа и Той вложи в сърцето ми, че скоро ще прибере баща ми при Себе Си. Попитах: „След колко време, Господи?” И Той ми отговори: „Две седмици”.

 През втората седмица на този двуседмичен период, баща ми разви инфекция, поради която трябваше да постъпи в болница. Той знаеше, че времето му на тази земя изтичаше. Аз също му казах какво беше говорил Бог на сърцето ми.

През последните няколко дни, ние успяхме да го подготвим за това, което го очакваше и един велик мир го заля. Позволиха му да си дойде в къщи и да прекара последните си дни със семейството си. Ние се редувахме и така постоянно имаше човек при него. Той почина когато аз седях край леглото му.

Пиша това свидетелство от името на баща си, защото това беше и неговото желание – тази история да бъде споделена със тези, които искат да я чуят. Аз му обещах, че ще запазя свидетелството му живо. Вие сте свидетели на последната му воля и духовното му свидетелство.

АКО И ТИ КАТО МЕН ОБИЧАШ БОГ, МОЛЯ ТЕ, НАСЪРЧИ ПОНЕ ЕДИН С ТОВА СВИДЕТЕЛСТВО! НАГРАДАТА ТИ НА НЕБЕТО Е ГОЛЯМА!

Превод: Роза Саронова за ХРИСТИЯНИ.КОМ – 2012 година

ЕКИП HRISTIQNI

-> ИЗПРАТИ СВИДЕТЕЛСТВО КАТО КЛИКНЕШ ТУК! <- БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ, АКО РАЗКАЖЕШ НА ДРУГИТЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ И НАСЪРЧИШ ДОРИ ЕДИН!

ФЕЙСБУК ГРУПА – ХРИСТИЯНИ.КОМ МЯСТО ЗА ХРИСТИЯНИ


ФЕЙСБУК СТРАНИЦА – ХРИСТИЯНИ.КОМ

ВИЖТЕ ОЩЕ:

СПРИ БОЛКАТА! СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ВИКИ!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here