14 февруари 1886

От: К.Х. Спърджън (1834-1892)

„Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“ (Йеремия 3:22-23)

  Съвсем сигурно е, че грехът причинява скръб; но колкото повече се забавя скръбта, толкова по-тежка ще бъде когато дойде. Този кораб може да е бил дълго време в морето, но най-накрая ще се завърне у дома с опасен товар. Никога не е имало човек, който да не е нарушил Божия закон, и който да не се разкайва и съжалява за това. „Който копае яма ще падне в нея; И който разбива ограда, него змия ще ухапе.“  (Еклисиаст 10:8), се казва в една от поговорките на Соломон, и със сигурност тези думи са истина. Колко души има по света, върху които тегне товара на скръбта, който явно и очевидно е резултата от тяхното собствено безумие и беззаконие. Собственият им грях я докарва върху самите тях.

Но има и скръб по Бога, която настъпва след като греха е извършен, и която скръб не е  причинена само от греха, но и от Божията любов и от въздействието на Святият Дух върху сърцето на грешника. Когато Бог желае да спаси човека, Той обикновено предизвиква печал и разкаяние в него, припомняйки му  злите му пътища. Острата стоманена игла на закона е тази, която пронизва изпълненото с вина изобличено сърце, като след себе си обаче тегли копринената нишка на утехата и спасението. Бог не съживява хората отново, докато те не са наистина мъртви; това, което искам да кажа е, че първо те трябва да бъдат убити духовно от закона, преди да бъдат съживени от Благата вест на Евангелието. Бог не изцелява едно ненаранено сърце и не облича тези, които вече са облечени. Нашето сърце трябва да бъде съкрушено, а самите ние разсъблечени, преди върху ни да се излее лечебният балсам и  да ни бъде облечена дрехата на праведността. Зная, че това, което казвам по въпроса, няма да бъде оценено  от тези, които не са познали злото на греха. То ще бъде взето под внимание от онези,  почувствали стрелите на Божият справедлив гняв, които глождят и измъчват духа им, така че когато посланието на Евангелието дойде при тях, то ще дойде с всякакъв вид сладост. Ако някои от вас се измъчват и страдат много от бремето на греха – така както някога и самият аз страдах – ако някои от вас са смачкани на земята – както аз самият някога бях – те ще се радват да чуят Божията покана за милост и да узнаят как могат да я приемат.

Онзи ден прочетох във вестника една история, която определено ме впечатли; и тя несъмнено е пример за удивителното търпение и снисхождение на една любяща съпруга. Не мисля, че някога  съм чувал или чел нещо подобно, и че постъпка като нейната някога е била надмината. Нещастникът, за който искам да ви говоря трябва да е бил най-низкият, отвратителен човек, който някога е живял и умрял без да бъде обесен, а жената, трябва да е била една от най-прекрасните, възхитителни жени, живели някога по лицето на земята. Според историята, разказана във вестника, той и съпругата му били женени от дълго време, но той не постигал успех в това, което вършел. Чувствайки обаче, че притежава талант и способности, с разрешението на съпругата си и с нейното съгласие, той пристигнал в Лондон, за да си пробие път в живота. И  наистина си извоювал място в обществото, ставайки художник на портрети и то доста известен. Така получил достъп до модерното общество и заживял охолно в разкош. Той написал на жена си, за първи и единствен път, че ако  дойде в Лондон, тя щяла да  се превърне в бреме за него, за това никога не я взел при себе си. Той изобщо не общувал с нея, освен в гореспоменатият случай и никога не й изпратил дори стотинка. Това продължило 40 години. Неговата съпруга му останала вярна и предана, въпреки голямото разочарование и силната мъка, причинени от жестокото му отношение. С течение на времето той пропилял всичките си пари и се превърнал в просяк; освен това, той бил и много болен, обаче въпреки всичко бил достатъчно нагъл, за да се довлече до вратата на жената, която бил пренебрегвал през всичките тези години. Но колкото и странно да звучи, тя откликнала с радост и го приела отново в сърцето си. Настанила го в своята спалня, като нежно и внимателно го хранела и се грижела за него. Така тя губела сили, прекарвайки живота си до леглото му, докато той умрял. Не било ли прекрасно от нейна страна? Как да не издигнеш паметник на такава любяща съпруга?

Но аз ви разказвам  случилото се не само, за да ви опиша прошката на тази жена към нейният недостоен съпруг, но и за да ви кажа, че тази история е само блед преобраз за огромната любов на Бога към нечестивите грешници. Той ги храни и снабдява всяка тяхна нужда; те са винаги зависими от Него; не мога да живеят нито миг без Неговото позволение; и въпреки това, някои, които познавам не са общували със своя Бог четирдесет години. Четирдесет ли казах? Петдесет, шестдесет или може би повече години, те са живели така, сякаш няма Бог; и още по-лошо – най-вероятно са използвали Неговото име като богохулство. Те са се подигравали на светите неща; предизвикали са ревност у Бога; но дори и сега, въпреки че са стари и грохнали, и не са болни, да речем, но се каят и съжаляват, и  са съсипани и отчаяни, и само ако пожелаят да се дотътрят до Божиите врата, Той ще каже: „Влезте и добре сте дошли!“ Той никога не е отказал да приеме душа, дошла при Него чрез Исуса Христа, а и самият Исус каза: „Който дойде при Мен, Аз никак няма да го изпъдя!“ О, колко много грешници са дошли при Него дори когато са били по на 80 години и Той никога не e произнесъл и думичка за тези  зли, порочни 80 години. Но Христос каза на всеки един от тях: „Влез! Аз умрях за теб! Влез и бъди добре дошъл!“ Има извършени  толкова много, много грехове … грехове най-тежки и лоши, но тези, които ги извършиха бяха простени.

Какво каза Господ Исус на Савел от Тарс? „Аз съм Исус, Когото ти гониш; трудно е да риташ против ръжен.“ Но когато попита: „Защо Ме гониш?“, Исус нямаше какво повече да му каже чрез изобличаване или укор, но изличи греха му. И повече от това – намери го за достоен и го постави в служение, за да може същият този човек по-късно да каже: „На мен, който съм най-малък от всичките светии, се даде благодатта да проповядвам между езичниците неизследимото богатство на Христос.“

Искрено вярвам, че Божията безкрайна милост и търпение, могат да бъдат потвърдени, в случая – с някои от вас, на които сега говоря и които още не са се обърнали към Бога. Молете се, скъпи Християни-приятели, да бъде така. При разглеждането на тази тема, аз ще отбележа две неща. Първото е: призивът от Бога – „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“ и второто е: начина, по който да се покорим на повика. Това е изложено в думите – „Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог. Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините; Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“

I. И така, нека започнем с призива на Бога: „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“
Виждаш, че това е призив да се върнеш при Бога. Това означава първо да си спомниш за Него; да започнеш да мислиш за Него и да Го оставиш да бъде твой жив Бог. Върни се при Него в мислите си. Бог Йехова е най-великият фактор във Вселената; Той е причината за всичко. Той е великият елемент, без който всички останали елементи биха били нищо. Той те е създал; ти зависиш от Него ден след ден; не след дълго духът ти ще трябва да се върне при Бога, Който го е дал; и ти ще трябва да застанеш пред трона на Съдията. Защо от всички личности на света,  забравяш точно Бога? Защо от всички неща, които са на този свят, ти забравяш Господаря на всички неща, велият АЗ СЪМ? Казваш ли, че няма Бог? О, тогава нямам нищо общо с теб. Твоето поведение по отношение на това, че Го забравяш може да бъде съвместимо с това изявление, въпреки че съм сигурен, че не си толкова глупав. Но ако има Бог и ти вярваш, че Той е, започни да мислиш за Него по подобаващ начин. Имам предвид, че тъй като Той е най-възвишеното от всички същества, Му отдай най-възвишените си и най-благородни мисли. И тъй като Той трябва да бъде почитан най-много, отдай Му своето най-почтително и внимателно отношение . Мисля, че не искам твърде много от теб.

Разбира се, ако съжаляваш за греха си и искаш Господ да ти прости, най-първото нещо, което трябва да направиш е да се покориш на тази древна заповед: Зная, че мисълта за твоя грях понякога те измъчва; така и трябва! И твоето безпокойство ще доведе до нещо добро, ако те завърне при Господа, против Когото си съгрешил. Ако си съгрешил против някого, иди и изповядай греха си, и поправи ситуацията. Може би ще ми отговориш, че не харесваш този човек и че не желаеш да отидеш при него. Разбира се, че няма да искаш; но това само потвърждава колко е правилно да отидеш при него. Твоята неприязън към този човек е породена от две неща: първо, че си бил виновен и второ – не познаваш този против когото си съгрешил. Ако тези две неща са признати, изповядани и поправени, много скоро ще осъзнаеш, че най-радостното нещо на света е да мислиш за Бога. Това ще бъде твоя наслада – да се радваш в Господа и във всичко, което Той прави. Започни да мислиш за Бога, защото това е, което Той има предвид, когато казва: „Върнете се, чада отстъпници“.

Следващото нещо е наистина да се обърнеш към Него.  Навярно си шокиран от израза в тази глава, но не мога да ти помогна с чувството на срам, което изпитваш. И понеже Бог е използвал този израз, той е достатъчно добър и за мен и съм сигурен, че от него можем да извлечем поука. Отново ще се върна към него. Нека предположим (уви, колкото и да е грозен примера не трябва да отидем твърде далеч, за да го намерим в нашето ежедневие, че една съпруга ужасно е накърнила честта на своя съпруг, напускайки и изоставяйки го, за да се потопи  във всякакъв грях и пороци. Нека обаче предположим, че до нея достигат следните думи: „Върни се; Той знае всичко и всичко му е ясно; Той е дълбоко огорчен и страда много, но въпреки това ти казва: „Върни се!“ Тя отвръща: „Изгубих всичко. Облечена съм в дрипи и парцали. Живея в мизерна квартира. Тези, които някога ме ласкаеха и живееха с мен в грях, ме забравиха. Нещастна аз,  никому ненужна клетница, която дори изправителен дом отказва да приеме!“ Но съпругът й й пише, казвайки: „Върни се! Върни се при мен и всичко, каквото и да е то, ще ти бъде простено!“ Не си ли представяш как тя се приготвя да се върне при него? Ако в нея все още е останало нещо, което си струва да е спасено, тя припряно приема поканата; въпреки това, тя изпитва срам и е много уплашена. О, как само лицето й гори от срам! Как само сълзите й се търкалят по набразденото от бръчки лице! Понякога тя едва може да повярва, че такава любов е показана на недостойна жена като нея. Може би тя се тревожи и с право, от мисълта, че нито един мъж, освен съпруга й, не би постъпил така и че не е правилно да постъпва така. Тогава тя поспира за миг и преосмисля всичко – да, истина е. Нейният съпруг е един на милиони и навярно няма друг, толкова любвеобвилен и прощаващ като него. „Върни се!“, казва той, „Само изповядай греха си и се върни при мен точно такава, каквато си!“

Ето, това е и начина, по който Господ иска да постъпи и с тебе. Той казва: „Върни се! И Аз няма да спомена и думичка за миналото! Аз съм закрил като с дебел облак твоите прегрешения; като с облак съм покрил твоите грехове. Върни се при Мен, защото Аз те изкупих! Аз съм простил твоите беззакония; Прехвърлих ги всичките на Моят Скъп Син! Той умря за теб, а Неговата скъпоценна кръв изми твоята вина. Върни се при Мен! Върни се при Мен! Възлюбих те с вечна любов и за това с любяща милост те привлякох. Върни се при Мен!“ Господ, Богът на Израел казва, че мрази да отхвърля; „Не те отхвърлих въпреки всичките ти грехове и цялото ти беззаконие.“ Това е послание, изпълнено с любов и милост; „Върнете се чада отстъпници, защото АЗ  съм с вас“, казва Господ, твоят Бог.

Върни се при своя Бог веднага, ти окаян и скитащ се грешнико; изповядай всичките си прегрешения и не се чуди как така ще има милост за тебе; вярвай, че това, което Господ казва е наистина вярно, защото Той го казва и реши от сега нататък да живееш и умреш при Неговите скъпи нозе; да бъдеш Негов слуга, но и Негов възлюбен. Това е начина да се върнем при Бога и затова аз те умолявам да се върнеш при Него.
В този призив на Бога има една дума, която доказва, че ти си поканен  да се върнеш при Него точно такъв какъвто си. Той казва: „Върнете се чада отстъпници.“ Забелязах, че Той не казва: „Върнете се, о, каещи се деца!“ Бог ви вижда в най-отвратителните ви краски и въпреки това казва: „Върнете се чада отстъпници.“ Забелязах още, че Той не казва: „Изцелете първо раните си и после елате при Мен!“ , но: „Върнете се чада отстъпници с всичките ваши неизцелени грехове и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“ Много грешници си мислят, че първо трябва да се поправят и чак след това да дойдат при Христос – това е най-недостойното и напълно неоснователно предположение. Ела такъв какъвто си – без доброта, без добродетел, без никаква надежда; ела при Христа, за да получиш всичко това.

„Но всички, които биха се спасили трябва да вярват в Исус и да се покаят за греховете си.“, казва някой. Точно така, но Христос не желае ти да започнеш делото на спасение, а Той да го довърши. Той не дойде на тази земя, за да допълни теглото … за да прибави последната половин унция към това, което ти вече си събрал. Ела при Него без нищо и Той ще напълни теглилката. Ела при Него изнурен, окъсан, мръсен … ела такъв какъвто си и вярвай в Бога, Който оправдава нечестивия. Хвърли се в нозете на Онзи, Който дойде да призове не праведните, но грешниците на покаяние. Сведи глава смирено и търпеливо пред Този, Който кара светкавиците  на Синай да избухват в лицето на всеки себеправеден грешник, но Който разпалва по-нежните, стоплящи лъчи, струящи от Голгота, за да насочват всеки истински смирен и каещ се грешник към убежището на мира и вечната любов.

Та значи, това е призива на Бога: „Върнете се, чада отстъпници, И Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.“
 II. А сега искам да ти покажа как може да се покориш на този призив.
В тези стихове има две неща, които заслужават да им обърнем специално внимание. Първо: този, който се връща при Бога и намира спасение, трябва недвусмислено да се отрече от всяко друго упование … от всяко друго нещо, на което се доверява, освен това, което сам Бог му дава и му разкрива в Евангелието. Чуйте: „Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ, От шумната тълпа по планините …“ (Еремия 3:23). Юдея е била хълмиста страна и където е имало  връх на планина или хълм, там е имало и храм на някой идол; а там където е имало дъбова горичка е имало капище на някое божество. Така че когато хората са пътували през долините, те са гледали нагоре към светилищата и капищата, уповавайки се на хълмовете и на множествата, лазещи по хълмовете. Те навсякъде имали божества – дървени идоли или такива изваяни от камък. Затова Господ им казва: „Щом ще ви приема обратно, трябва да се отречете от всичкото това идолопоклонство.“ Духовното значение на този пасаж е следното – ако искаш да бъдеш спасен от Благодатта Божия, ти трябва тържествено, официално и чистосърдечно да се отречеш от всяко доверие или упование, в който и каквото и да е, освен в Живия Бог и Неговия Единороден Син Исус Христос.
Първо: трябва да се отречеш от своята себеправедност. Според собствената ти самопреценка, ти си прекрасен човек; мислиш си, че си на нужната висота; та какво си направил някога, което да е погрешно?! О, приятелю, ако си стъпил на тази основа, за тебе няма спасение! Твоята праведност, според собствената ти преценка, трябва да стане като  мръсни дрипи; трябва да признаеш, че си покварен и изгубен; иначе няма надежда за тебе! Човек, който се държи здраво за своята праведност е като човек, който се хваща за воденичен камък, за да не потъне когато придойдат водите. Твоята праведност ще те осъди, ако уповаваш на нея, така като и греховете ти ще те осъдят, защото тя е притворена горда лъжа; няма истина в нея и не трябва да си зависим от нея. Няма жив човек на тази земя, който по природа да върши добро и да не е съгрешавал, а душа, която живее греховно трябва да умре. Никой от нас не притежева праведност, която да устои на проверката на всевиждащото Божие око и дълбоко в сърцата си ние знаем, че е така. Ето защо, прогони тази лъжа веднъж за винаги.
Когато дойдох при Исус този въпрос не ме тревожеше, защото нямах своя праведност, на която да се доверя и осланям. Има много бедни души в същото състояние, в което някога се намирах и аз. Те не искат да запазят фалшивите пари, които някога са считали за несметни богатства; те, обезпокоени, искат да се отърват от тях! Да, братя, дори и в настоящият момент, аз не зная някога да съм направил нещо, или да съм си помислил, или да съм казал, или да съм бил нещо, което да наподоби праведност, на която дори и мъничко да съм разчитал. Няма нищо, на което мога да се доверя, освен кръвта и праведността на Исус Христос, моят Господ и Спасител; и нещо повече  – никога не съм искал да имам и никога няма да имам друга основа за доверие; Възлюбени, аз съм сигурен, че вие трябва да градите на същата основа, иначе Христос никога няма да може да ви спаси. Затова трябва да се откажете, да отхвърлите всяко доверие и упование в собствената си праведност.
Другото нещо, от което трябва да се отречеш е твоята собствена сила. Има много като този млад мъж, когото познавах, който  се беше предал  на разврат и пиянство. Той беше предупреждаван от редица добри приятели да види накъде го водят греховните му постъпки, но той им отговаряше: „Да, осъзнавам това; и ще започна да правя всичко правилно. Ще стана пълен въздържател; няма да се събирам с лошите си другари; ще стоя настрана от пакости; ще се преведа в пълен ред. Да, зная, че ще го направя. Имам невероятна сила на ума и винаги мога да се контролирам и да си налагам какво да правя и какво не.“ Извини ме, скъпи приятелю, но аз много учтиво и любезно искам да ти кажа, че ти си глупак. Ти не притежаваш никаква сила и нещо повече, ако имаше такава, ти със сигурност щеше да си  изгубен за Божието спасение, защото: „Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.“ (Римл. 5:6). Така че тези, за които Той умря нямаха никаква сила. Повярвай ми, скъпи приятелю, ти не притежаваш никаква сила. О, виждал съм много млади мъже като този с  отлични морални принципи и които вярваха в себе си; но какво е било предимството на техните морални принципи когато хубавките устни на една жена и усмихнатото й лице ги подлъжат към разпуснатост или когато в една весела компания той посяга към онази чаша вино, замъгляваща съзнанието му и го кара да казва неща, за които той дори не си е представял, че могат да излязат от неговите уста? Пророк Елисей казал на окаяният Азаил за чудовищните зверства и престъпления, които щял да извърши, а той отвърнал: „Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо?“ (4 Царе 8:13). Не, той не беше куче; той беше нещо много по-лошо от едно куче; той беше дявол, но все още не го знаеше. Има много хора, които на глед са красиви и приятни, но са като дървото на Джон Бънян, което външно било зелено, но отвътре било толкова гнило, че било подходящо само за прахан … прахан, съхраняван в кутийката за прахан и огниво на самият дявол. Трябва да се откажеш от собствената си сила; не че има много от нея, но каквото има – предай го, отречи се от него; отхвърли всяко доверие в собствената си сила и упование в собствената си праведност.
С тия две неща трябва да си заминат и упованието в знанията и възможностите ти, и  осланянето върху собственото ти разбиране. Те са причината за злощастието и падението на много хора; те знаят толкова много също както мързеливеца описан от Соломон, че според тяхното самомнение и надутост те са по-мъдри отколкото седем мъже, които биха представили основателни аргументи. Само вижте как те се отнасят към самата Библия; когато я отворят те не искат да чуят това, което Бог има да им каже в нея, но по-скоро те казват на Бога какво да каже. Когато благоволят да се заслушат в Евангелието, те не чуват какво е Благата Вест, а по-скоро отдават внимание на това как свещеника я проповядва. Красноречив оратор ли е той? Дали използва изискани думи? Това е всичко, което много искат да чуват. Господа! Ако аз можех да използвам помпозни думи, бих се отвратил да ги използвам, за да не би да погубя душите ви. Както Апостол Павел казва, така казвам и аз: „… но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.“ (1 Кор. 1:17). Ако можех да ви заведа на небето, използвайки най-обикновените, простички думи, които могат да бъдат изречени, бързо бих го направил, отколкото бих оставил някои да погинат в греховете си, само защото много исках да покажа тънкостите на езика и красотата на стила. Има някои мъже, които са толкова прекрасно мъдри, че дори биха поспорели с архангел Гавраил или със самият архангел Михаил. Ами Соломон … е, Соломон не е знаел всичко; обаче тези мъже – да! Според техните собствени идеи, те не само, че знаят всичко, но при това знаят и малко повече! Ако някога искаме някой да управлява нашата нация, аз бих се ангажирал да намеря 50 министър-председатели, толкова мъдри в собствените си очи … така са и много мъже, но аз трябва да добавя: толкова нищожни и толкова глупави когато трябва да бъдат претеглени на безпогрешните везни в светилището, които Бог държи в ръката Си. Чуйте това, вие знаменитите, велики хора на земята: „… ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 18:3). Този, който иска да стане дете на Бога, трябва да стане като малко дете. За да бъдем спасени ние трябва не само да „Оставим делата си, които водят до смърт в нозете на Исуса …“, но и да „оставим нашите гордост и хвалби в Неговите нозе …“, но и да помолим Бога за Исуса Христа, Който стана за нас „мъдрост, и правда, и освещение, и изкупление“.
Приятели, какво ще кажете за това? Желаете ли да предадете своя ум на Бога и просто да вярвате в това, което ви казва в Своето Слово? Готови ли сте да се откажете и от себеуправлението? „Ние принадлежим на себе си,“, казва някой. „Ще правим това, което искаме.  Езиците ни са си наши; можем да говорим това, което желаем. Ние сме свободомислещи и гуляйджии.“ Нека ви кажа следното: ако сте спасени от Христос, ще намерите единствената истинска свобода, на която да се наслаждавате; но първо трябва напълно да се предадете на Бога. Тогава кой ще управлява? Неговата воля или вашата ще бъде? Дали ще бъде по Неговия начин или по вашия начин? Ако бъде по вашия това значи вашето падение. Но ако бъде по Божия – това озбачава вашето спасение! Когато римляните атакували някой град и неговите жители се предавали, те обикновено съставяли  декларация, която горе-долу гласяла следното: „Ние, жадуващите милост от ръцете на римските власти предаваме себе си, нашите къщи, нашите притежания, нашите тела, нашите души и изобщо всичко, което имаме и всичко, което сме, да бъдем третирани точно според волята на римските власти.“ Думите били подбирани по такъв начин, че да няма и най-малък шанс за измъкване от нея; тази декларация не съдържала никакви условия или спогодби. И веднага след като била подписана, римският завоевател, демонстриращ щедростта на силата си, казвал: „Ти ми се предаде. СЕга си свободен.“ Бог изисква точно този вид покорство. Ако ще ти бъде простено, ти трябва да предадеш тялото, душата и духа си, кесията, сърцето, ума … всичко … да принадлежи изцяло на Христос сега и за вечността. Желая всички вие да се предадете. Ако ще бъдете спасени, трябва да се предадете. И нека бъде така! Ще идете в ада, кътайки  греховете си или ще идете на Небето, като ги изоставите? Какво би имал – грях или Спасител? Кое от тези две неща ще бъде? О, нека Святият Божий Дух те доведе до правилното решение и то веднага!
И на последно място от текста става ясно, че трябва да има едно искрено, чистосърдечно, истинско приемане на Бога като наша единствена надежда. Прочетете текста отново: „Ето, ние идем към Тебе, Защото Ти си Господ нашият Бог… Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“
Има само Един истински и жив Бог. Хората са измислили толкова много богове, почти колкото са песъчинките на морския бряг. Има обаче само един Бог, Чието име е Йехова, Създателят на всички неща, в Който живеем и се движим, и съществуваме. Ще позволиш ли на този Бог да бъде твой Бог? Ще кажеш ли: „Този Бог е нашият Бог во веки веков; Той ще ни води докато умрем.“ Ще Го приемеш ли да бъде твой Бог? Не само да гледаш на Него като на Бога на някой друг човек. Но ще Го приемеш ли от сега нататък като свой Бог, Когото да прегърнеш; не да Го разбираш с плътският си ум, но да Го възприемаш с  любов?
Ще приемеш ли Бог да стане твой Бог наистина? Виж какво се казва в стиха : „Само в Господа нашия Бог е избавлението на Израиля.“ Не бива да си играеш с приемането на БОга като наша единствена надежда. Не бива да Му се подиграваш с едно престорено предаване на Неговата воля. Това трябва да бъде едно действително, истинско приемане на Бог, за да стане Той наш Бог во веки веков.
Ти трябва да приемеш Бога за свой. Няма два Бога, както няма и двама Христос-а. Никой човек не може да служи на двама господаря, нито никоя жена може да обича двама младоженеца. Ако ти искаш да бъдеш спасен трябва със съзнателно действие да се откажеш от своето аз, от себе си, да се предадеш на Христос и да приемеш за свое спасението, което Той ти дарява.
За да ти помогна да направиш това, нека ти припомня, че има една Свята Троица в Единство. Първият от тях е      Отец.  Какво ще кажеш? Ще приемеш ли този Отец да бъде и твой Отец? Ти си съгрешил против Него; искаш ли да получиш прошка заради това, което извърши Христос? Искаш ли да бъдеш приет в Неговият дом, прекрачвайки прага на вратата, опръскана с кръвта на изкупителната жертва на Сина Му? Ще Го почетеш ли като свой Отец? Няма ли всеки от вас младежи да извика към Него: „Отче мой, Ти си Този, Който ръководи живота ми.“
Втората, блажена и достойна за обожание личност от Святата Троица е Божият Син. Ще приемеш ли Божият Син за свой Спасител? Той умря, за да могат грешниците да живеят; ще приемеш ли Неговата смърт да стане твой живот? Той проля Своята кръв, за да очисти виновните от всяко петно на греха; ще се умиеш ли в кръвта на Христа? Ще бъде ли Христос пророк за тебе? Ще седнеш ли при нозете Му, за да се учиш от Него? Ще бъде ли за теб Исус свещеник? Ще Му се довериш ли да принесе жертвата си за теб и да ходатайства  за теб? Христос е Цар; ще Му позволиш ли да царува над теб? Накратко казано, би ли Го допуснал във всичките си служения и във всичките си взаимоотношения, с величието на славната Му божественост и в смирението на този съвършен човек? Ще приемеш ли този Човек за свой? Задавам ти този въпрос както стареца, който го задал на девойката край кладенеца: „Ще тръгнеш ли с този човек?“ Ще приемеш ли Христос; ще се хванеш ли здраво за Него и ще се държиш ли за Него и в добро, и в лошо, и в богатство, и в бедност, така че и смъртта да не може да те раздели от Него? Ако е така, приеми Го и Го приветствай, защото Той е готов да даде Себе Си за всяка душа, която желае да Го приеме.
Има и трета личност в тази блажена Троица и това е Святият Дух. Желаеш ли Святият Дух да дойде и да заживее в теб? Той е Този, Който трябва да те съжили когато се новородиш. Той е Този, Който трябва да те учи, да те освещава, да те просвещава, да те утешава и да те води. Без Него не можеш да направиш нищо. Светият Дух е самият живот на християнина. Това, което Бог е повелил; това, което Божият Син е изкупил, Святият Дух го употребява. Без Святият Дух – ти нямаш нищо. Ще се покориш ли на Неговите наставления и съвети? Ще се предадеш ли, така че Той да управлява живота ти? Ще оставиш ли тялото си да бъде Негов храм?
Ако желаеш да направиш всичко това, с Божията помощ, то повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен. Неговите собствени думи са: „Който вярва и се кръсти ще бъде спасен.“ Със сърцето си повярвай в Него; а после, измий тялото си с чиста вода, приемайки водно кръщение. Тези две неща, Господ Исус ги иска от тебе; отново ти напомням, че Той е Този, Който казва: „Който вярва и се кръсти, ще бъде спасен.“ Не се колебай да приемеш тези евангелски думи! Ела веднага и върши това, което Той ти казва; влез в живота, защото, който вярва в Него има вечен живот. И тогава изповядай вярата си, както направиха онези, които чуха апостол Петър на Петдесятница: „Тогава тези, които с радост приеха неговото слово, се кръстиха с вода; и в същият ден към тях се прибавиха 3000 души.“
Господа, ако имах какво повече да ви кажа, бих ви го казал. Ако знаех, какво повече бих могъл да ви кажа, сигурен съм, че бих ви казал и него. Обаче този въпрос ме порази. Ако тази вечер съм дошъл в храма, осъзнавайки вината си и желаейки да бъда спасен, чувствам, че след това, което беше казано, не мога да изляза от това място без умишлено да отхвърля евангелската покана, ако наистина не я приема. Моля се, да не я отхвърлите, а да я приемете заради жертвата на Христос. Амин!


MARANATHA

АКО И ТИ КАТО МЕН ОБИЧАШ БОГ, МОЛЯ ТЕ, НАСЪРЧИ ПОНЕ ЕДИН С ТОВА СВИДЕТЕЛСТВО! НАГРАДАТА ТИ НА НЕБЕТО Е ГОЛЯМА!

Превод: Роза Саронова за ХРИСТИЯНИ.КОМ®™

ЕКИП HRISTIQNI

-> ИЗПРАТИ СВИДЕТЕЛСТВО КАТО КЛИКНЕШ ТУК! <- БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ, АКО РАЗКАЖЕШ НА ДРУГИТЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ И НАСЪРЧИШ ДОРИ ЕДИН!

ФЕЙСБУК ГРУПА – ХРИСТИЯНИ.КОМ МЯСТО ЗА ХРИСТИЯНИ

ФЕЙСБУК СТРАНИЦА – ХРИСТИЯНИ.КОМ

АКО ИСКАШ ДА ПОКРЕПИШ СЛУЖЕНИЕТО, ЗА ДА ДОСТИГНЕ ДО ПОВЕЧЕ ДУШИ – КЛИКНИ ТУК!

ВИЖТЕ ОЩЕ:

СПРИ БОЛКАТА! СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ВИКИ!

Баща ми умря, но Бог го върна.. СВИДЕТЕЛСВО

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here