Заведох сина си на лекар.
Откриха дупка в сърцето му.
Сина ми вехнеше пред очите ми.

Новороденото ми бебе нито ядеше, нито наддаваше. Чувствах, че нещо не е наред, но не знаех какво да правя. Заведох сина си на лекар и откриха, че има дупка в сърцето (бел.пр. -Камерен септален дефект  – понякога наричан дупка в сърцето – е вид вроден сърдечен дефект. При него има ненормален отвор в стената между основните помпени камери на сърцето (вентрикулите)).  Имаше и шум на сърцето. Казаха, че не могат да направят нищо докато не порасне, за да оперират сърцето му. А през това време синът ми вехнеше пред очите ми. Единственото, което можех да направя беше да се обърна към Бога. Мислех си: „Дали ще ме чуе? Дали ще ми отговори? Бог изобщо съществува ли?“ Не знаех отговора на нито един от тези въпроси, защото бях предана будистка.
Растейки в Южна Корея, аз бях поклонничка на Буда от най-ранна възраст. Често пътувах до една планинска местност близо до дома ми, за да посещавам храм посветен на Буда, живеейки според неговото учение. Преди да се роди сина ми, аз се молих на Буда в продължение на 100 дена. Всяка вечер в 10 часа, аз приготвях купичка ориз и чаша вода като жертвоприношение за него. Запалвах свещи, медитирах и го умолявах да ме дари със син. Но след като се роди сина ми аз не можех да разбера защо се беше родил с дефект. Защо Буда не отговаряше на молитвите ми за изцеление на бебето ми?

Имах приятели, които ми се обаждаха и ме посещаваха, за да ми говорят за Исус Христос и Бога, но аз винаги си намирах някакво извинение, за  да не ида с тях на църква, защото  дори не вярвах, че този техен „Бог“ съществува.
Сина ми започна да се храни все по-малко. Той изпиваше едва по половин шишенце с мляко на ден, докато едно нормално бебе изяждаше между 4 и 6. Той непрекъснато губеше от теглото си и спеше много повече отколкото здравите бебета. Аз се страхувах за живота му, а и Буда не искаше да разреши проблема. Изпаднах в депресия, но въпреки това започнах да търся Бога. Молех се и плачех: „Боже, ако Ти си реален и ме чуваш, моля Те, изцели сина ми. Ще живея за Тебе, ако изцелиш сина ми. Направи сина ми здрав и дебеличък!“ Не след дълго, аз трябваше отново да го заведа на лекар. Прегледаха го на скенер и му направиха ренгенова снимка. Докторът, който беше от Германия, дойде при мен и ми каза, че не знае как да ми обясни случилото се – просто дупката в сърцето му била запълнена. Сякаш никога не е била там. Всички, които бяхме в кабинета на доктора останахме изумени! Днес сина ми е на 29 и трябва да ви призная, че сега се моля да отслабне!
След това, което се случи, аз вече бях нов човек. Бог видя сълзите и чу риданията ми и ми доказа, че е реален. Поканих Исус в сърцето си и станах Християнка. Когато имигрирах в Съединените Щати станах член на местна църква. Все още не си бях намерила работа, затова служех в църквата по цял ден с каквото мога. Седмиците се изнизваха и аз забелязах, че моите приятели си намираха работа. Чудех се кога ли ще дойде и моят ред, понеже подавахме документите си заедно на едни и същи места. Съпругът ми се беше пенсионирал като офицер от запаса и работеше като охрана, което обаче не беше достатъчно за нашето увеличаващо се семейство. Вече имахме 5 деца и въпреки, че беше трудно да си намеря работа, аз продължавах да вярвам, че Бог щеше да снабди моята нужда. Аз нямах добро образование. Бях завършила само начално училище. В Корея, образованието след началното се заплаща. Ако семейството ти беше бедно, само първородното дете продължаваше да учи, а останалите деца работеха в домакинството или продаваха неща на дребно.

Бог ме благослови да работя в сферата на продажбите в продължение на 25 години. Аз изпитвам свят страх към Господа. Това е този вид страх, който мога да опиша като страхопочитание към родителите ни, които обичаме. Тази работа ми предостави възможността да служа и разпространявам Благата Вест на Евангелието без значение какво хората си мислят или казват за мен, защото аз искам да радвам Господа. Имала съм възможността да говоря за Бога с нарко пласьори, бивши затворници, пастори, служебни лица и изобщо всеки, когото Той поставеше на пътя ми, казвайки им и това, което Бог искаше да извърши с тях. Той ми даде живот на молитва и пост. Моля се за всички, които съм срещала, включително и за са събития и ситуации по света. От както се спасих, всяка вечер в късните часове и рано всяка сутрин аз се моля. Посветих живота си в служба на Бога, защото Той ми откри колко  е реален. Ако и ти искаш да познаеш Бога, единственото, което трябва да направиш е да говориш с Него с цялото си сърце. Той ни чува; чува дори тези, които все още не Го познават. Неговото желание за теб е да познаеш Кой наистина е Той и да стане част от живота ти. Бог е реален!
Миоки
Из книгата „Истински истории от живота“
Превод: Роза Саронова

MARANATHA

АКО И ТИ КАТО МЕН ОБИЧАШ БОГ, МОЛЯ ТЕ, НАСЪРЧИ ПОНЕ ЕДИН С ТОВА СВИДЕТЕЛСТВО! НАГРАДАТА ТИ НА НЕБЕТО Е ГОЛЯМА!

Превод: Роза Саронова за ХРИСТИЯНИ.КОМ®™

ЕКИП HRISTIQNI

-> ИЗПРАТИ СВИДЕТЕЛСТВО КАТО КЛИКНЕШ ТУК! <- БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ, АКО РАЗКАЖЕШ НА ДРУГИТЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ И НАСЪРЧИШ ДОРИ ЕДИН!

ФЕЙСБУК ГРУПА – ХРИСТИЯНИ.КОМ МЯСТО ЗА ХРИСТИЯНИ

ФЕЙСБУК СТРАНИЦА – ХРИСТИЯНИ.КОМ

АКО ИСКАШ ДА ПОКРЕПИШ СЛУЖЕНИЕТО, ЗА ДА ДОСТИГНЕ ДО ПОВЕЧЕ ДУШИ – КЛИКНИ ТУК!

ВИЖТЕ ОЩЕ:

СПРИ БОЛКАТА! СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ВИКИ!

Баща ми умря, но Бог го върна.. СВИДЕТЕЛСВО

ДВЕТЕ КОРОНИ. ИСУС СРЕЩУ КОРОНАВИРУС!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here