Като повечето хора и аз бях родена с глад за истината и свободата. Но за съжаление бях родена в комунистическа Румъния, която се намираше под жестокия режим на Николае Чеушеску.

Неговата Румъния беше страна, изтъкана и пропита от лъжи, в която ако поставиш под съмнение правителствената директива и управлението на власт имащите, можеше да свършиш в затвора или да бъдеш подложен на физически изтезания, а в някои случаи – дори и убит.

Излишно е да казвам, че живеехме в постоянен страх,  тревога и недоверие. Всеки своеволно можеше  да наклевети или издаде съсед, съученик или член на семейството, ако онзи правеше „антиправителствени“ изявления. Правителството дори имаше внедрени шпиони в църквите. Най-добрият начин да избегнеш неприятностите беше да си мълчиш, да не разпитваш за нищо и да се опиташ да се слееш с масата.

В продължение на много години аз виждах как родителите и роднините ми играеха ролята на „примерни граждани“. Но когато бяха насаме изразяваха своето неуважение към правителството на Чеушеску, шепнейки презрително. Чудех се, защо хората винаги говореха шепнешком? Защо толкова се страхуваха да говорят истината открито?

„Ходиш ли на църква?“Колкото повече страх обладаваше хората около мен и ги караше да мълчат, толкова по-обсебена  ставах аз, в желанието си да открия истината. След  дипломирането си постъпих в юридическия факултет и станах адвокат. Но моята работа – възложена от правителството – се състоеше почти и само от подпечатването на новоизфабрикувани комунистически правила и разпоредби. Беше деморализиращо.
Една вечер един клиент дойде в кабинета ми, за да обсъдим някои документи, свързани с имотно споразумение. Срещахме се от месеци и честно казано, бях напълно изчерпана. Но този  клиент сякаш никога не се обезсърчаваше. Винаги се усмихваше и имаше чувство на удовлетвореност за разлика от всичко и всички, с които някога се бях сблъсквала. Сякаш  по някакъв начин той тънеше в забрава по отношение на цялата мизерия, пошлост и безчестие, което го заобикаляше. Този човек излъчваше радост и мир и по някаква причина това ме притесни.

Без да се замислям, аз изтърсих: „Иска ми се и аз да имам това, което вие имате в живота си. Желая и аз да имам вашият мир и щастие.“

„Ходиш ли на църква?“, ме попита той.

„Да“, отговорих аз. „На Рождество и Велик ден. Защо?“

„А бихте ли искала да дойдете с мен в моята църква тази неделя?“

Първата ми реакция беше да откажа. В крайна сметка, комунистическото ни правителство беше известно с анти-църковната си политика. По време на управлението на Чеушеску християните биваха арестувани, изтезавани и хвърляни  в затвора. Църквите биваха събаряни с булдозери, за да се открие повече място за Палата на диктатора. Всеки, който поставяше под съмнение неговата политика против Бога, биваше или хвърлян в затвора или му се „помагаше да изчезне“. Доколкото познавах методите на работа на това правителство, този човек можеше да ме провокира и да иска да изпита моята лоялност и верност към комунистическата партия. Позабавих се с отговора си, за да обмисля следващият си ход. Но тогава отново срещнах този поглед, изпълнен с мир и доволство. Да, исках точно тези неща, така че реших, че си струваха риска.

Следващата неделя отидох в неговата църква. Веднага щом хора изпя хвалебствена песен, пасторът прочете Йоан 14:6: „Аз съм Пътя, Истината и Живота. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ Не можех да повярвам на това, което бях чула! Някой казваше, че беше Истината?!

Докато пастора продължаваше да описва истината на Исус Христос, аз почувствах, че тези стихове бяха писани точно за мен. Извърнах поглед към другата страна на пътеката и видях моя клиент. Той ми се усмихна, кимна с глава и нежно потупа Библията си, сякаш искаше да каже: „Сега  разбираш ли?“

Да. Без да осъзнавам, аз го гледах със сияещ поглед. За първи път в живота ми всичко имаше смисъл! Бях прекарала години наред в търсене на истината, но я бях търсила на грешните места – юридическия факултет, правителството, правосъдната система. Изведнъж разбрах, че истината е нещо, което идва не от книгите на закона, а от самия Бог: Създателят на Вселената – моят Създател, източникът на  живота, мира и щастието.

Едва сдържайки вълнението си, приех поканата на пастора да се доверя на Христос като Господ и Спасител и да Го приема в живота си. От този момент нататък се посветих на търсенето и говоренето на истината, независимо каква беше  цената, която трябваше да платя.

Най-голямото ми изпитание

Малко след като взех водно кръщение, започнах да защитавам братя-християни, които ги очакваше затвор, защото бяха пренасяли Библии през румънската граница нелегално, споделяли вярата си с други или се събираха в домовете си, за да се покланят на Бога.
Така бързо се превърнах в мишена. Много сутрини намирах гумите на колата си нарязани. Клиенти и приятели, дори децата ми, бяха заплашвани. Аз и дъщерите ми бяхме държани под домашен арест почти цял месец. Бях отвлечена, тормозена, блъскнаха ме в трафика сред движещи се автомобили; бях бита от тайната полиция. За да се предпазят от същото, приятелите и колегите ми започнаха да ме отбягват. Вярата ми беше изпитвана ежедневно. Но моето най-голямо изпитание, все още предстоеше.

Късно вечерта, след дълъг ден в съда, Мируна  – моята асистентка, надникна в кабинета ми: „Един едър мъж в чакалнята казва, че иска да говори с теб по едно дело.“, подхвърли тя, повдигайки рамене. „Нищо повече не ми казва.“

Втрещих се като го видях – беше огромен. Докато сядаше пред бюрото ми, погледа му сякаш проби дупка през мен, а в ъгъла на устата му заигра подигравателна усмивка. Той бавно съблече палтото си и бръкна в кобура, окачен на рамото му. Извади пистолет.
„Не си се вслушала в предупрежденията, които ти бяха изпратени“, каза той, прецелвайки се в мен. „Дойдох, за да реша проблема веднъж завинаги.“ Мъжът сви пръсти и аз чух прещакващия, характерен звук, който издаде спусака.

„Тук съм, за да те убия!“

Ръцете ми се разтрепериха. Да се боря ли или да бягам – инстиктите ми запрепускаха из ума ми. Брадичката ми потрепваше. В съзнанието ми проблясна картина: сутринта асистентката ми пристига на работа и намира безжизненото ми тяло, лежащо на пода.

Бях напълно сама, лице в лице с моя убиец. И все пак не бях сама. Започнах да редя тихи, пламенни молитви, припомняйки си Божиите обещания. Неговият Дух вдъхна … вля  мир в паникьосаното ми, обвзето от силен страх сърце и усетих това, което Той ми нашепваше: „Сподели Евангелието!“

Преценявах човека пред себе си. Зад този пълен с омраза поглед, всъщност се намираше едно от творенията на Бога. Той имаше безсмъртна душа и трябваше да научи за любовта на Бога, изявена в и чрез Господа Исуса Христа. Внезапно ме завладя смелост и срещнах погледа на моя убиец: „Някога запитвал ли си се: „Защо съществувам?“ или: „Защо съм на тази земя?“ или пък: „Какъв е смисъла на живота?“ Някога и аз си задавах тези въпроси.“ Гласът ми звучеше спокойно, уверено,  без да затрепери.

Той пъхна пистолета си обратно в кобура. Наведох се към него: „Ти си тук сега, защото Бог те постави да си на това място. Той те подлага на изпитание. В Бог ли ще пребъдваш или във волята на човека – твоя шеф, Президента Чеушеску, който иска от теб да го величаеш и да му се кланяш? Бог ти е дал свободна воля да избираш.“

Погледа му поомекна. Сърцето ми заби още по-лудо, а увереността ми се усили.

„Истината е, че всички ние сме покварени  и че сме се отклонили и отдалечили от Бога.“ Той кимна. „Всички сме грешници и нашият грях е определил нашето бъдеще. В Евреи 9:27 ни се казва: „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

Той леко отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, а ръцете му се отпуснаха.

„Но Благата вест е, че Бог е приготвил изходен път за всеки един от нас чрез жертвата на Исуса Христа на Голготския кръст: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Докато продължавах да говоря с него, той сякаш се смали и стана по-спокоен.

Накрая  замислено потърка с ръка челото си и каза: „Права си. Хората, които ме изпратиха тук са луди. Наистина имам нужда от Христос. “ Той обеща: „Ще дойда във вашата църква като таен брат в Христа. Ще се поклоня на твоя могъщ Бог “.

И с тези думи, моят убиец напусна кабинета ми спасен – нов брат в Христа. Той дори се записа в семинарията. Все още държим връзка с него. И той като мен, намери Истината. Никога повече, нито той, нито аз ще се страхуваме да говорим Истината.

Вирджиния Продан е международен адвокат по правата на човека и  адвокат в Алианса, защитаващ свободата. Тя е автор на книгата: Saving My Assassin.

Източник

MARANATHA

План проект за възстановяване на християни.ком

АКО И ТИ КАТО МЕН ОБИЧАШ БОГ, МОЛЯ ТЕ, НАСЪРЧИ ПОНЕ ЕДИН С ТОВА СВИДЕТЕЛСТВО! НАГРАДАТА ТИ НА НЕБЕТО Е ГОЛЯМА!

Превод: Роза Саронова за ХРИСТИЯНИ.КОМ®™

ЕКИП HRISTIQNI

-> ИЗПРАТИ СВИДЕТЕЛСТВО КАТО КЛИКНЕШ ТУК! <- БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ, АКО РАЗКАЖЕШ НА ДРУГИТЕ СВОЯТА ИСТОРИЯ И НАСЪРЧИШ ДОРИ ЕДИН!

ФЕЙСБУК ГРУПА – ХРИСТИЯНИ.КОМ МЯСТО ЗА ХРИСТИЯНИ

ФЕЙСБУК СТРАНИЦА – ХРИСТИЯНИ.КОМ

АКО ИСКАШ ДА ПОКРЕПИШ СЛУЖЕНИЕТО, ЗА ДА ДОСТИГНЕ ДО ПОВЕЧЕ ДУШИ – КЛИКНИ ТУК!

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Още едно доказателството, че Бог съществува – небето се отвори

СПРИ БОЛКАТА! СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ВИКИ!

Баща ми умря, но Бог го върна.. СВИДЕТЕЛСВО

Заведох сина си на лекар. Откриха дупка в сърцето му. Сина ми вехнеше пред очите ми.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here